Това ще се случи след изменения на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Това обясни пред БНР проф. Илко Гетов, председател на Българския фармацевтичен съюз.

Макар и закъсняло, въвеждането на тези медикаменти в практиката е още една възможност за българските пациенти да се лекуват, посочи той. Става въпрос за лекарства, които все още не са получили зелена светлина от Европейската агенция по лекарствата, но които могат да бъдат от полза за пациенти, чиито нужди не могат да бъдат покрити от наличните на пазара лекарства.

Подобно лечение се прилага при строги и ясни правила, уточни Илко Гетов:

"Ползите са неясни - нови възможности. Няма да се плащат средства от страна на публичния фонд - това ще бъде за сметка на компаниите, които разработват съответните продукти. Те имат интерес да съберат максимално обемна, изчерпателна и качествена информация за своите продукти. Те дори подкрепят въвеждането на подобна възможност за българските пациенти, защото това би им позволило впоследствие да получат по-бързо и по-изчерпателно разрешение за употреба - за съответните индикации, диагнози, за които е предназначен лекарственият продукт".

Има рискове за поява на нежелани лекарствени реакции. Отговорността на лекуващия лекар е изключително голяма. Той трябва да прецени на кой пациент да го подбере, да има добра информираност на пациента за възможните рискове при употребата.

За първи път възможността тежко болни пациенти да получат терапия с лекарство, което още не допуснато на пазара, е била въведена в САЩ. В различните държави терминът за подобна терапия е различен.

Проф. Гетов допълни, че в българския вариант може да се помисли и върху „милосърдна употреба“.

Ако промените в закона за лекарствените продукти в хуманната медицина бъдат одобрени от парламента, много важно за този тип лечение ще бъде прецизното му разписване в последваща наредба за приложение, смята още проф. Гетов.