Войните обаче рядко започват съвсем внезапно.

То са гранични инциденти и взаимно дебнене, то са провокации, шпионаж и измамни маневри, и надлъгване, пресмятане на пътища и позиции, оглеждане за възможни нови съюзници и изненадващи заплахи...

През 1877-а оръжията говорят още от април, когато започва т. нар. битка за Дунав. С помощта на мини, артилерия и няколко парни катера руснаците установяват относителен контрол над реката и неутрализират турския флот, макар и доста по-силен.

Надлъгване

Пак "преди войната", на 10 (22) юни руски войски преминават Дунав между градовете Браила и Галац и навлизат в Северна Добруджа (днес извън България).

Те отбиват турските контраатаки, освобождават град Мачин, после настъпват до линията Черна вода - Кюстенджа, създавайки впечатление, че тъкмо там откриват големия фронт.

Долу-горе тогава русите пръсват и поддържат подвеждащи слухове, че десантът ще бъде в района на Никопол или защо не край Русе. Със същата цел техни батареи обстрелват и Видин, и Тутракан.

Но на румънския бряг руската ударна сила се събира още през май и началото на юни в района на Зимница (Зимнич), срещу Свищов. Там реката ще бъде форсирана под командването на 46-годишния генерал Михаил Драгомиров.

Виж илюстрации >>

Строго спазвана тайна надеждно крие подготовката, само че медалът има и обратна страна. Руските генерали не са съвсем наясно какво ги очаква на южния бряг, с колко щика и оръдия разполага там противникът, къде се намират те.

Бръчков и недомесеният хляб на Величко

Пет-шест българи от Свищов и Зимница уреждат "гълъбовата поща", с която над Дунава прелитат малко разузнавателни сведения. Техните имена са запомнени.

Планът изглежда е бил подсказан от двама руски полковници. Пръв организатор обаче е Христо Бръчков (1848 - 1894), габровски търговец, който живее в Свищов и след 1867 г. е председател на местния революционен комитет**.

Активен и много изобретателен, Бръчков е спец в прехвърлянето на хора и оръжие през Дунав, във връзките с комитета в Зимнич и изобщо с българските революционни дейци в емиграция.

Има и сведения, че е негова идеята Ботевата чета да премине Дунава с австрийски кораб.

Две-три седмици преди руския десант той се е заел със събиране на информация за турските сили, но за това историята не е запазила особени следи. Доста повече се знае за направеното в Зимнич.

В румънския град офицер от руския щаб е предприел - лично и с пратеници - търсенето както на подходящи гълъби, така и куражлия, който би ги прекарал до Свищов.

Тодор Събев, пряк участник в събитията на българския бряг, разказва:

Това разпитвание снигнало до ушите на един хлебар, македонски българин, около 30-годишен тогава,на име Величко. Той, като чул, разпитал и узнал що се иска, тозчас умил ръцете си от тестото, от което месил, и оставил недомесен хляба си. Отишел заедно с един от разпитвачите при военачалника и сам лично му обявил, че е готов да свърши тая работа.

Руснакът му предложил много пари, разказва по-късно Събев, добавяйки:

"но Величко пожелал и взел от него за разноски само три пола (наполеона?) златни и за отбрана в случай на нападение един револвер от системата Смита и Весона***, който... може да се каже, че пръв път той донесе в Свищов".

Първий куриер и огнени знакове

Междувременно три пощенски гълъба били намерени в дома на Г. Георгицов в Зимнич. Тях Ан. Анев - българин, който придружавал руската войска, предал на Величко в покрита кошница. Друг българин, Ив. Х. Димитров връчил на хлебаря писмо за Бръчков.

До нашия бряг Величко стига нощем в руска лодка; руски матроси гребат безшумно. Заедно с него пътуват един руски офицер и Ив. Димитров, но те се връщат. (Преди отплаването матросите откъсват малко трева - до докажат на началството, че са изпълнили задачата.)

Сам през нощта в Свищов, хлебарят успява да се ориентира и да стигне достатъчно близо до Бръчков, за да попита "Дека е бае Христо?"

Разминават се разказите за информацията, носена от "първий летящ куриер". Той е бил изпратен на 24 май (5 юни по нов стил), три седмици преди десанта.

Според ранния ни историк Георги Г. Димитров писмото е гласяло следното:

"Братя, в нашия град се намират около 400 души турски войници и 60-70 души конница с 6 топа. Освен укрепленията край Дунава, има още едно кръгло на разстояние 15 мин към Изток от града, което може да вземе до 60 души."

Далеч по-подробно е известието според спомена на Тодор Събев (макар числата да са общо взето същите). То според него е съдържало и важна уговорка за обратна връзка в "гълъбовата конспирация":

"Молим, щом приемете настоящето ни, разпоредете се... още тая и идущите две вечери, все тъкмо по 12 ч. вечер (по турски) чрез огън от слама или сено, който да се запалва, светнува и раздвижва добре по три пъти във всякоя от трите една по друга идущи вечери, тъкмо пред лицето на зимничките казарми..."

Светлинните сигнали, според Събев са свършили работа и дори са произвели неочакван ефект:

"Още при появявание знаковете парвата вечер, преди още те да се повторят и потретят... из града между българите се пръснаха разни слухове. Едни говореха, че 6 души руски офицери дошли тебдил (преоблечени цивилно)..."

Но по всичко изглежда, че слуховете не са провалили тайната, сурово пазена в Зимница. Установено е, че призори на 15/27 юни предните турски постове забелязали руските понтони, едва когато те наближили устието на р. Текир дере, източно от Свищов.

Пернати куриери № 2 и 3

С повече стратегическа информация на 28 май/9 юни 1877 г. е отлетял "вторий куриер". Той е носил сведения за турските сили в Търново, Никопол, Габровския Балкан, както и че "в Севлиево, Ловеч и Плевен войска няма".

За отбелязване във втората "телеграма" са подробните данни за черкезки банди (ядро на башибозука), особено много тормозили мирните хора по нашите земи и в извършили ужасяващи престъпления в месеците на самата Освободителна война.

Не са запазени подробности за третия гълъб и вероятно е прав Г. Димитров, според когото той не изпълнил своята мисия. Едни казват, че писмото било паднало, а други, че не отишъл с време в Зимнич.

Не е чудно, ако погледнем описаната от Събев "техника" за прикрепване на съобщенията:

"... написахме ги върху лека пощенска хортия и я прегънахме на формат около два пръста широк и четири - дълъг, обвихме я в един кат тънка восъчна мушамица и я пронизахме през последната с дебел здрав конец, с който препасахме гълъба, тъй щото конецът му от едната страна се преведе пред крилото, а от другата зад крилото му, а писмото остана лежаще надлъж върху гърба му между двете крила, за да не пречи на летенето му..."

Ползата?

Логичен изглежда днес въпросът с какво рискована операция е помогнала в първите военни действия за освобождението на България. Трудно е да се каже, не се знае.

В Свищов турците действително имали малочислен отряд - 1500 души. Установено е, че са били слаби и в съседните села.

Обаче позициите, които заемали на високия южен бряг на Дунав, били много благоприятни. Десант при такава "география" винаги се плаща скъпо.

След слизането на брега край Свищов руското командване до края на деня прехвърля през Дунав около 25 000 души. В това отношение десантът идва с блестящ успех.

На 17/29 юни русите влизат в Свищов - първия освободен град в България. Българското население възторжено посреща руските отряди.

Неточна е обаче представата, че те са стигнали там като на парад. Стотици са жертвите им при самото форсиране и в първите боеве, прекалено много за три дни - при възможностите на тогавашните въоръжения.

На война трагедията е спътник на победата, а и обратното. И - нещо, което никой не подозира преди точно 140 години - Свищов се оказва не само първи освободен български град, но и град късметлия. Няма да го сполети кошмарът "освободен - отстъпен - пак освободен", почернил Стара Загора и далеч не само нея.

* * *
Така или иначе, днес изглежда справедливо и симпатично това, че късата улица "Христо Ц. Бръчков" се извива на някакви 200-250 метра от Дунавския бряг, съвсем близо до мястото, където преди 140 години 14-а дивизия на ген. Драгомиров очертава първите квадратни метри свободна българска земя.

- - -
* Източници: История на България, т. 6, издателство на БАН, София, 1987; Божидар Димитров. Хроника на освободителната война, "Борина", София, 1997; "Освобождението 1878. Спомени." София, 1978; Г. Димитров. "Страданията на българите и Освобождението на България през 1877 - 78 год.", София, 1899; Събев Т. "Последните дни на въстанията...", 1885.

** Има твърде интригуващо съвпадение. Бръчков се казва във Вазовата повест "Немили - недраги" един от хъшовете - там той е млад, разпален, образован и... син на търговец от Свищов. Но имат ли нещо общо? Не се знае, още повече, че за някои изследователи прототип на хъша Бръчков е... самият Вазов.

*** Smith&Wesson. Любопитно свидетелство за глобализация... през XIX век. Руски офицер в Румъния дава американско оръжие на българин, който го носи в български град под (все още) турски контрол.