Отива си, разбивайки страховитите прогнози от ранната зима. Предвещаваха тогава, че изборите ще родят парламент многоцветен и раздробен, следователно ще има дълго да се преговаря за коалиционно управление, значи и служебният кабинет ще се заседи дълго.

Все пак (ако властта се смени преди Гергьовден) кабинетът "Герджиков" се доближава до рекордните 99 дни на Ренета Инджова (през 1994 - 1995 г.).

Когато д-р Желю Желев назначи за министър-председател г-жа Инджова, бяха изчерпани всички възможни политически комбинации в рамките на 36-ото Народно събрание.

Нищо не насърчаваше мисълта, че служебният кабинет е - поне отчасти - "такова-животно-нема".

Двусмислено

Сега знаем, че служебните правителства едно с едно не си приличат и силно зависят от политическата динамика към дадения момент. (Така, поне от някои стъпки на кабинета "Герджиков", надничаха илюзиите на БСП, че именно тя ще управлява след изборите.)

Традиционно редом със служебните правителства върви натрапчивото изкушение да ги възприемаме като "правителства наужким".

Някакво неудобство се рее покрай всеки такъв кабинет и репортерите се чувстват длъжни да титулуват членовете му "служебен министър". И дори опитен политик като Жельо Бойчев (БСП) в парламента се обърна към проф. Герджиков с "г-н служебен министър-председател".

Само че по закон такава длъжност няма, "служебен министър" също няма, има просто министър. И Законът за администрацията описва правата и задачите на министъра без да се интересува дали той е избран от Народно събрание, или го е назначил президент.

Очевидната разлика (и ограничение), е, че служебният кабинет управлява общо взето без парламент. Но не е за подценяване и "моралната" разлика. Блогърът Иван Стамболов-Сула я описва така: "Служебният кабинет, макар да има правомощията на редовен, не е такъв, защото няма неговата легитимност".

Известна двусмисленост е предопределена и чисто институционално; не е нужно човек да вниква в законите, за да долови това.

Всяко сериозно правителство работи поне с минимум далновидност. Това, разбира се, е дълг и на служебното, обаче в същото време неговият хоризонт е зад някакви си 2-3 месеца.

Като всеки друг Министерски съвет и служебният има правото да напише и предложи законопроект. Само че не се знае какъв парламент ще го обсъжда, нито дали такъв проект пасва на политиката, която ще води мнозинството в него.

И в самото текущо управление погледът напред често се кара с краткото време, отредено на "служебните" министри. Така в края на март Министерството на финансите - длъжно за издаде указания за бюджетните прогнози - обяви, че доходите на държавните служители се замразяват до... 2020 година.

Изборите

Упорито се смята, че първа и едва ли не единствена задача на един служебен кабинет е да подготви и проведе изборите*.

Това не е вярно, то не произтича нито от конституцията, нито от който и да било закон. Отговорността на служебния кабинет за изборите е абсолютно същата, каквато имаше например редовното правителство "Сакскобургготски" за гласуването през 2005 година.

Все пак справи ли се сегашният кабинет с подготовката на нормални избори?

По-скоро да, но са уместни някои уговорки.

Първо, качеството на изборите много зависи и от независимата "власт", каквато е Централната избирателна комисия.

Второ, трудно е изборният процес да се претегли обективно, особено ако сравняваш гласуване "2 в едно" като президентски избори плюс референдум (миналата есен) и "само избори" като на 26 март. (В първия случай са по-вероятни безумните среднощни опашки от хора, припадащи до чували бюлетини.)

Въпрос на техника

Освен това изборите винаги зависят и от приумици на правителството, което си е отишло предсрочно (и така е подкарало събитията към служебен кабинет). В България всяка нова власт ремонтира, преправя и/или преоткрива изборното законодателство, за добро или не.

Новостите, непроверени в практиката, ще трябва на свой да изпробват следващите на "Дондуков" 1. Излиза, че нерядко за служебно правителство е по-трудно да организира избори, отколкото за обикновено, което поне си знае с каква задна мисъл е човъркало в изборните правила.

Забавна илюстрация за подобно наследство предложиха изборите за 42-ро Народно събрание, подготвяни през пролетта на 2013 г.

За първи път трябваше във всяка секция да има ксерокс и това повлече напрежение, бъркотия и многобройни нарушения и закъснения. (Бяха десетина хиляди ксерокса и се питаше не само откъде ще ги вземем, но и има ли тонер, има ли надежден ток (евентуално генератори), кой ги поправя и т.н.)

На път да хлътне в техническа клопка беше и кабинетът "Герджиков". Но след 2-3 седмици тревоги и лутане той и ЦИК съумяха да прескочат проблема "машини за гласуване". А проблемът по едно време изглеждаше направо страшно - имаше идея над 12 000 машини да бъдат докарани по море от Филипините.

Малко недоволни

Обективен, макар и косвен признак за добре организирани избори, може да е броят (и процентът) недействителни бюлетини. Той подсказва доколко избирателите са били информирани и спокойни, доколко уредено и подредено е било в секциите и в районните комисии.

От 3 682 493 бюлетини намерени в урните на 26 март недействителни според ЦИК са 169 009 или малко над 4,5 на сто.

Това е хем малко, хем много. Малко е спрямо необяснимия рекорд** от изборите за 43-то НС, когато недействителни бяха над 6,2% от гласовете (218 125).

От друга страна процентът недействителни гласове остава доста по-висок отколкото в парламентарните избори през 2009-а (в пропорционалния вот) - 2,3%, както и през 2013-а - 2,5 процента.

Сигналите за нарушения бяха в рамките на познатото от предишни избори, а критиките по-скоро умерени, въпреки че амбициозни партии и политици - и вдясно, и вляво, претърпяха жестоки разочарования.

"Разбира се, че имаше и много опити за търговия с гласове", каза проф. Герджиков, за да добави, че органите на МВР и Прокуратурата са работили ефективно и "вече има и осъдени".

(Отделен е въпросът, че всички хванати са дребни риби, присъдите са условни, а органите старателно избягват да разследват и оповестят за коя партия е била извършена една или друга "сделка".)

Изненадващ ход

При тази приемлива като цяло подготовка на отминалите избори бе смайващ и загадъчен опитът на кабинета "Герджиков" да прокара поправка в Изборния кодекс.

Това че т.нар. "уседналост" би подсякла правата на хиляди и хиляди български граждани в чужбина бе широко коментирано и подтикна кабинета "пожарно" да направи крачка назад.

Необяснимо остана обаче друго - защо изобщо служебно правителство прави ход, който не влиза нито в неговите преки задължения, нито във времевия му хоризонт.

Краткият, но шумен скандал съдържа парадокс: служебното правителство се спъна в подготовката не на "неговите" избори, а на следващи - някъде из бъдещето.

От друга страна в този епизод се оказа въвлечен и президентът Румен Радев. Така изникна любопитен въпрос, който никога досега не е съпътствал служебен кабинет - за взаимодействието с държавния глава.

Интригата е традиционна при редовните правителства, без значение дали те са от същия партиен цвят като президента, или не. Но иззад служебно правителство тя се подаде за първи път.

- - -
* Това заблуждение е общоприето, дори сред опитни политици. На 21 април (в уникалната процедура парламентарен контрол на служебно правителство) Цветан Цветанов от ГЕРБ с обвинителен тон го употреби като довод против проф. Герджиков. Какво общо, видите ли, имат уволненията и назначенията по ведомства с подготовката на избори?!

** За парламентарни избори. Иначе абсолютен рекорд (или антирекорд) беше отбелязан в първия тур на президентските избори през 2011 г. 229 844 недействителни бюлетини, около 6,4% от всички пуснати.

*** Остри възражения против провеждането на изборите почти не се чуха. Сред формации, шумно обидени, че са останали извън 44-ото Народно събрание, изпъкна само ДОСТ с официален лидер Лютви Местан.