В Париж хиляди хора обитават тези "клетки за кокошки" с размер под 9 квадратни метра, въпреки че те са забранени за отдаване под наем.

Иван Лопес, на 35 години, е един от хората, живеещи в такива лоши условия. С пот на челото, той ни приема в жилището си с площ 6,8 квадратни метра под покрива на блока, в което при силни жеги човек направо може да се свари.

"Работя нощем, сутрин се прибирам у дома и е ужасно горещо, не мога да спя", разказва с отчаяние Иван, който е от мексикански произход.

Въпреки две стабилни работи, той не успява да си намери нещо по-добро от тази таванска стаичка, за която плаща наем 370 евро на месец. В нея той живее от осем години, притиснат между пожълтяла душкабина, хладилник и легло, което му служи за канапе и за рафт за вещи.

"Нямам гаранти, нямам семейство в Париж, говоря с акцент", допълва той в опит да обясни защо му отказват в агенциите за недвижими имоти.

В заможен квартал в северозападната част на столицата 67-годишната Виктоар Ратримозон с мъка изкачва шестте етажа, които водят до стаичката й. Тя е дошла от Мадагаскар през 2011 година, за да чисти жилището на семейство от сградата, което я настанило в това пригодено помещение. Един ден обаче семейството се преместило и се опитало да я изгони.

"Казаха ми: "Нямаме нужда от вашите услуги, намерихме си помощничка за 400 евро на месец", разказва Виктоар през сълзи. Оттогава тя се е вкопчила в това жилище с площ от 7,5 квадратни метра, поради липсата на нещо по-добро.

"Почти не живея тук. За мен това е като временно убежище", допълва тя, застанала насред стаята без вентилация и без парно, с претъпкани от вещи етажерки, стигащи до тавана.

Виктоар, както и Иван, очакват подслоните им да бъдат признати за "негодни за обитаване". Това ще попречи да бъдат изгонени и ще задължи собствениците да ги настанят в прилично жилище. А ако собственици липсват, това трабвя да направи държавата.

Само че според благотворителната организация "Абат Пиер", която води кампания против отдаването под наем на лоши за обитаване жилища, властите не искат да издават такива постановления.

"Днес в Париж има 7000 сервизни помещения, използвани като основно жилище. Тези стаи са с площ под 9 квадратни метра, а държавата не признава, че обитаването на голяма част от тях е вредно за здравето", казва Сара Купшу от фондацията.

Хигиенно-епидемиологичната агенция в Париж и региона му твърди, че издава по шейсетина разпореждания на година с тенденция да стават повече. Но през 2013 г. френските административни съдебни власти са постановили, че едно помещение не може да бъде обявено негодно за обитаване, само заради това, че площта му е недостатъчна.

Еманюел Богран, една от шефките в агенцията, подчертава: "За стая с площ между 7 и 9 квадратни метра вече не винаги издаваме забрани за обитаване. Трябва да има други критерии, като конфигурацията на мястото".

Слугинските стаи са общо 115 000 с различни размери и са отживелица в сградите от епохата на барон Осман (префект на Парижкия район през 1853 – 1870 г.). Под техните покриви буржоазните семейства са настанявали прислугата през XIX и началото на XX век.

При продажба тези помещения излизат златни, като квадратният метър достига до 11 000 евро в най-скъпите квартали.

Комунистът Ян Броса, зам.-съветник по жилищната политика в кметството на Париж, обещава много скоро да се приеме план за трансформиране на тези площи в прилични жилища.

Албер Вердие току-що е напуснал стая с площ 6,5 квадратни метра, в която е живял 15 години за 350 евро месечен наем. Той е на 65 години и работи два дни седмично в кухнята на Националното събрание, а през останалото време работи на различни места по заместване.

Днес той се чувства нов човек в своето ново жилище от 19 квадратни метра, където може най-сетне да си готви: "В началото си казвах: "Това не е възможно. Сигурно е сън".

- - -
* С незначителни съкращения. Превод: БТА