Новината, че такава мярка е била взета спрямо Ахмед Доган и Делян Пеевски, тръгна от вестници в съседната страна. Вчера турското посолство първо я потвърди, а после нелепо се поправи - то нито потвърждава, нито отрича.

Днес същият мотив е повторен от посланик Сюлейман Гьокче още по-безочливо – никоя институция в Турция не е съобщавала за въпросната забрана, няма да съобщи и в бъдеще. А българското Министерство на външните работи преразказа тази „позиция“ със забележителна добросъседска кротост.

Махленска и професионална политика

Обидна е лекотата, с която и властта и български политици извън нея преглъщат акта на пресметнато нахалство на Анкара. Може би заради обвеяните в скандали имена на двамината от ДПС, „елитът“ затваря очи за скандала в междудържавните отношения.

А може би мнозина са подведени от редовното у нас махленско правене на политика: днес ще кажем едно, утре обратното, демек думи са това, какво толкова... „Ще се строи в Банско нов лифт“ - „няма да се строи“, за да не търсим по-стари примери.

Глупаво е обаче да търсим подобен „стил“ в турската дипломация, която е традиционно организирана и професионално дисциплинирана.

Странният ход на Гьокче, който уж вдига рамене, е умишлен и точно съгласуван с Анкара, нахалството му без съмнение е изчислено. Може би в сметката влизат и неизбежните медийни предположения и спекулации около „турското премеждие“ на двама известни, но непопулярни български граждани.

Пеевски си е Пеевски и Доган си е Доган, но има куп въпроси, за които е 100% редно да се очаква отговор – и по принципни причини, а и поради чисто любопитство.

Примерни питания

Кой орган на властта е издал или не е издал разпореждането по адрес на двамата?

Минало ли е въпросното разпореждане – или въпросното негово неиздаване - през съдебен контрол, който е свойствен на всяка демократична държава?

Кога е наложена нашумялата забрана, която може би не е наложена?

Готви ли се правителството на Турция да забранява, било то и с половин уста, достъп до територията си и на други български граждани?

Смята ли Турция, че е допустимо да предприема без обяснение административни мерки спрямо чужди граждани? Или напротив – смята, че нито е допустимо, нито е недопустимо?

Кога и как точно е регламентирана законовата сила на устната недомлъвка в турската правна система от XXI век?

А съгласни ли са в Брюксел страна като Турция да налага санкции на граждани на страни от ЕС поради изразени от тях политически мнения?

Продължава ли Анкара да разчита на българското одобрение на присъединяване на Турция към ЕС?

И тъй нататък.

* * *

Случва се по широкия свят една столица пряко или косвено да се отнася надменно и оскърбително към друга столица. Тогава засегната страна ясно поставя въпроси и настоява за отговори – това е минималната първа стъпка на дипломатическа реакция.

В София засега не поставят истински въпроси за подигравката на Анкара, а примигват, едва ли не виновно. Именно такава „реакция“ е чудната формулировка на МВнР, че в турския отговор имало „известни противоречия“.

Иначе правителство си имаме. То понякога дори изглежда способно на героични стойки...