“Много е важно хората да разберат, че всичко, което се прави в съдебната реформа, е за след Цацаров". Това обяви в края на изминалата седмица министър-председателят Бойко Борисов в телевизионно интервю.

Репликата му остана да виси в пространството сред множеството други откровения на премиера - от това, че Делян Пеевски бил изхабен „публично“, подобно на Цветан Цветанов, та чак до синдрома на побеснелите кучета („Което куче ме е залаяло, все е побесняло”).

Съобщението на Борисов, пропуснато от повечето медии, звучи на пръв поглед съвсем безобидно, но всъщност осветява и последния крайчец на „историческия компромис“. Нищо, че самият Борисов твърди, че такъв компромис не съществува.

Думите му събират в себе си цялата философия на управленската коалиция и подсказват обречеността на така наречените реформи, за които всички подозирахме, че са трик, но все пак се надявахме да не сме прави.

Разкодиране на съобщението

В това съобщение на премиера са маскирани поне няколко истини. За да бъдат “разкодирани“, трябва да се знае, че мандатът на главния прокурор изтича в края на 2019 година. Междувременно конституционните промени, засягащи съдебната власт, ще бъдат разглеждани от парламента след две седмици, а Законът за съдебната власт, в който е заложена същинската реформа на системата, трябва да бъде внесен в Народното събрание тази есен. Но с изказването си Борисов на практика отложи и разделянето на Висшия съдебен съвет, и ограничаването на правомощията на главния прокурор (макар и козметично), и даването на повече независимост на съда. Отложи ги при това не с месец-два, а с около пет години.

„Всичките тези промени ще влязат след мандата на Цацаров. Това е много важно да го знаят, да не си мислят хората, че той прави нещо (съпротивлява се на реформата) заради себе си. Когато браниш своята прокуратура или пък съдиите своята независимост, това не означава, че се бориш за собствения си пост", обясни Борисов, след което се впусна в похвали по адрес на Цацаров. А после обясни колко независимо е държавното обвинение и как усърдно сътрудничи на държавата в битката ѝ срещу контрабандистите. „Дали е тема за цигари, алкохол, захар, петрол, банки, прокуратурата винаги се задейства“, обясни министър-председателят.

С думите си той несъзнателно освети Цацаров като най-отявления противник на съдебната реформа. До момента като основни бранители на статуквото се представяха някои от членовете на Висшия съдебен съвет, докато главният прокурор се съпротивляваше само на предложението политическата квота в прокурорската колегия да има същото влияние, каквото ще имат и представителите на редовите прокурори.

Изведнъж обаче премиерът заяви, че „всички промени“ ще влязат в сила след края на мандата на Цацаров. Което очевидно трябваше да послужи като успокоение за „главния“, както го наричат съдии и прокурори, и да внесе нужната яснота. А именно - на този етап всичко си остава по старому.

В този смисъл премиерът индиректно разкри, че шефът на обвинението е и кукловод на ВСС. А проблемът е не мандатът на Висшия съдебен съвет, а един друг мандат - този, който изтича в края на 2019 година.

Подобна заявка на практика означава, че всички обяснения за необходимостта от преосмисляне на начина, по който функционира съдебната система, не са нищо повече от необходима ефектност. Ефектност, която трябва да пакетира и „продаде“ управлението като реформаторско. Нито повече, нито по-малко.

Думите на премиера осветяват и друг важен нюанс от новия му пиар - реформаторската поза. Ако промените влязат в сила чак след края на Цацаровото властване, това означава, че въвеждането им ще остане и за след мандата на самия Борисов.

По този начин министър-председателят само ще бетонира твърдението на политолога Евгений Дайнов, според когото „няма как да си едновременно и на двата бряга (и с олигархичната шайка, и с гражданите срещу мафията), освен ако не си Бойко Борисов“.

Още от същото, моля!

И не на последно място: онова едничко изречение на Борисов разкрива и задкулисната част на „историческия компромис“. Цената на промените в конституцията е… те да не влязат в сила през следващите пет години. Иначе казано: Още от същото, моля! Даже по-лошо. Ще получим не просто още от нечистата сплав между олигархия, държавна и съдебна власт, а дори тази сплав ще бъде представена за реформирана и пречистена.

Подобна имитация е не само по-нелицеприятна, но и далеч по-опасна от обикновеното бандитстване. С претенцията за новост, европейскост и приемливост хищната хватка на властта ще се затяга все повече около всеки опит за промяна. И така докато новият Борисов (и евентуалните му нови партньори, подпомагани и от прокуратурата) не се върнат в предходното си агрегатно състояние - на лошите съдии и добрите полицаи, на корумпираната Темида и самоотвержената прокуратура.

Впрочем, преопаковането на обвинението вече започна - с изобилните обяснения на Борисов за кооперативния Цацаров и безспорните успехи на подчинената му институция по теми като захарта и горивата. Тенденцията, разбира се, ще продължи. Поне още пет години. Докато тогава не стане ясно, че реформата ще бъде отново реформирана…