Продоволствената сигурност и свързаните с нея хуманитарни нужди са сред големите предизвикателства на XXI век, които не получиха вниманието, което заслужават.

Докато конфликтите в Сирия и Украйна доминират в ежедневния новинарски цикъл, дългосрочните последици от климатичните промени и енергийната сигурност са често в ефир, то сериозните въпроси, свързани със световния глад и възникването на нови заплахи за световните хранителни запаси, получават много по-малко внимание, отколкото заслужават.

Тези проблеми допринасят директно за политическата нестабилност, принудителната миграция и насилие. Ако тези въпроси не фокусират трайно вниманието на международно равнище и не им бъдат отделени адекватни ресурси, има реален риск отговорите, необходими за тяхното решаване, да дойдат твърде късно, за да може да бъде предотвратена геополитическа нестабилност и страданията на много хора.

805 милиона души по цял свят страдат от хронично недохранване. Въпреки че една от Целите на хилядолетието за развитие – до края на 2015 г. гладът да бъде намален наполовина, е почти постигната, през последното десетилетие темповете на напредък се забавиха и наблюдаващите се тенденции повдигат тревожни въпроси за бъдещето. Глобалното затопляне, напредването на пустините, ерозирането на почвата и недостигът на вода застрашават земеделската продукция, като в същото време прирастът на населението се увеличава. Растящият дисбаланс между търсене и предлагане се вижда все по-ясно в нестабилността на цените на стоките, намаляващите резерви и увеличаващия се брой държави, зависими от вноса на храни.

Над една трета от всички държави вече внасят поне една четвърт от необходимото им зърно, докато 13 са изцяло зависими от вноса на зърно. Без достатъчен капацитет в световната хранителна система, много от тези държави ще бъдат все по-уязвими от непредсказуемите промени в климата, в производството и политическата нестабилност. През 2011 г. видяхме колко бързо някои държави, изправени пред недостиг на запаси и повишаване на цените, прибягнаха до "продоволствен национализъм" и забрани за износ. Ако тези проблеми не бъдат решени съвместно и с участието на възможно най-много засегнати държави, има опасност държави и недържавни образувания да използват едностранно насилие, за да задоволят основните си нужди. Гладът може много лесно да стане основна движеща сила за световен конфликт и за бежански вълни в идните десетилетия.

Въпреки че в исторически план САЩ са предоставяли най-много хранителни помощи при хуманитарни бедствия, нито една държава, колкото и да е силна, не може да реши този проблем сама. Единствено дългосрочно световно управление може да победи глада и да осигури достатъчно храна за всички.

ООН, Световната продоволствена програма и Организацията по прехрана и земеделие играят съществена и крайно необходима роля, за да бъдат обединени ресурсите и мобилизирана международната общност за изпълнението на общи стратегии. Световната продоволствена програма върши важна работа, като дарява ежегодно храни на 80 милиона от най-уязвимите хора по света и като насърчава местното производство в развиващите се страни. Ръководството на ООН също допринесе значително, като започна през 2012 г. програмата "Предизвикателството нула глад" (Zero Hunger Challenge) с цел да осигури стопроцентов достъп до достатъчно количество храна през цялата година.

При избора на нов генерален секретар на ООН, който ще замени Бан Ки Мун в края на следващата година, световните лидери трябва да имат предвид бъдещето на тези инициативи, както и това на хуманитарните помощи при кризи, свързани с прехраната. Наложително е да бъде избрана личност, която да бъде силно ангажирана с фокусирането на ООН върху развитието и продоволствената сигурност, както и да има биография на утвърден лидер в тази област.

По моя преценка, би било също така голяма крачка напред, ако на този пост бъде избрана жена. В действителност, ООН никога не е имала жена генерален секретар. Както посочва Специалният докладчик на ООН за правото на прехрана, равенството между половете "е най-важният фактор за продоволствената сигурност." Овластяването на жените за взимане на решения и управление на активи способства за увеличаване на селскостопанските добиви и за пренасочването на средства за благосъстоянието на децата. Назначаването на жена ще покаже, че за ООН равенството между половете представлява важен инструмент за постигането на по-мащабна промяна. Ролята, която играят жените и момичетата за намаляването на бедността и изграждането на сигурно и продуктивно общество, не може да бъде подценявана.

За щастие, има няколко високо квалифицирани жени кандидатки. Една от тях е Хелън Кларк, бивш министър-председател на Нова Зеландия, която сега оглавява Програмата за развитие на ООН. Тя е работила в тясно сътрудничество със Световната продоволствена програма с цел превръщането на изкореняването на глада в основен приоритет. Тя свърши много добра работа и по Програмата на ООН за развитие при взимането на бързи решения при хуманитарни кризи и при планирането на основни дългосрочни инициативи. Друг сериозен кандидат е Ирина Бокова, бивш външен министър на България и настоящ генерален директор на ЮНЕСКО. Тя много активно използва мандата на Организацията, за да решава проблеми, свързани с крайната бедност и храната, водата и енергийната сигурност. И най-после, въпреки че е американка, Катрин Бертини, бивш помощник-генерален секретар на ООН и изпълнителен директор на Световната продоволствена програма, също би била отличен кандидат.

Тези три жени имат голям дипломатически опит, спечелили са уважението на политиците в САЩ с работата си и биха били отлични назначения. Може да има и други квалифицирани кандидати, но е дошло време за жена, притежаваща лидерски и управленски умения, да оглави ООН и да гарантира, че продоволствената сигурност ще остане основен приоритет за Организацията и за международната общност.

.........................

Дан Гликмън е бивш конгресмен и министър на земеделието на САЩ. Материалът му е публикуван във в. "Хъфингтън поуст".