Министърът на здравеопазването допълни, че този избор ще се прави, като се взема под внимание и мнението на пациентите, предаде БНР.

"България има най-лошите здравни показатели, т.е. на всеки един от нас и като нация в цяла Европа. Имаме най-много болни от цяла Европа и сме четвърти или пети по брой на болници в целия свят т.е. много болници - лошо здраве", коментира Москов.

Освен министерството, и НЗОК може да подпомогне парично университетските, областните и общинските болници, които имат спешни отделения и много пациенти, каза още той, цитиран и от БТА.

По думите на министъра вариантът е Надзорният съвет на касата да промени методологията за оценка и финансиране на лечебните заведения, като тези, които поемат спешните случаи, получат повече средства.

Москов обяви, че например за областната болница "Света Анна" във Варна, която поема спешни случаи не само от региона, министерството ще осигури допълнителни 200 000 лева за апаратура.

"Надявам се, че решенията на Надзорния съвет на НЗОК ще бъдат ясно ориентирани към това наистина големите областни болници да получат допълнително финансиране, за каквото има реално пари в бюджета си. А иначе това, което ще прави министерството, е да повишава субсидията за болници като "Св. Анна". Това е и целта на формирането на спешния пакет – държавата да спази собствения си ангажимент", добави министърът.

Той обаче подчерта, че има общински болници и общините са техни собственици, които трябва да отговарят за своята собственост. Ако се твърди, че това е работа на държавата, то тогава тя трябва да има и право на собствеността и начини на управление, смята Москов.

Той изрази надежда, че до края на юли парламентът ще гласува промените в Закона за лечебните заведения. По думите му отложената засега тема за приватизацията или навлизането на частни капитали в болниците все още среща противоречиви мнения и има нужда от още дискусии. Според него обаче не е изключено въпросът отново да бъде поставен на дневен ред още в края на тази година. 

За идеята медицинските сестри да бъдат задължавани да практикуват няколко години първо в родината си и едва след това да имат право да работят в чужбина, Москов посочи, че вече се извършва правен анализ доколко е възможна такава стъпка. По думите му, ако той не покаже противоречия с европейското законодателство и директиви, не е изключено да се вземат такива мерки. 

"Ясно е, че произвеждаме кадри, които се реализират изключително успешно навън, а у нас се оформя дефицит, каза министърът.