В писмото Искров информира и председателите на парламентарните групи, че "ако при обсъждане на програмата и приоритетите за работата на 42-рото Народно събрание до неговото разпускане на 6 август 2014 г. се постигне консенсус в програмата да се включи избор на нов Управител на БНБ, съм готов да подам оставката си веднага".

Информирани са и президентът и министър-председателят.

ГЕРБ обявиха, че са готови да влязат в пленарна зала, за да гласуват оставката на Искров, предаде БНР. Те я поискаха неколкократно, от БСП обаче казаха, че сега не е точният момент.

От БНБ обясниха за БНР, че управителят на националната банка не депозира оставката си в Народното събрание, защото ако го направи, тя ще се счита за приета де юре веднага. В парламента обаче няма кворум и нов управител на БНБ най-вероятно няма да бъде избран до 6 август, когато 42-то Народно събрание трябва да бъде разпуснато.

При депозирана на оставка след три месеца, според Закона за БНБ, Искров ще трябва да напусне поста. При това положение БНБ ще остане без управител в период, в който 43-тото Народно събрание може да не е започнало работа, предаде БНР обяснението на БНБ.

Мотиви и обяснения на Искров

Водещият мотив на Иван Искров е несъгласието му БНБ и нейният управител да бъдат използвани за предизборни политически цели чрез системни и неприемливи обвинения. 

"Както е публично известно, неколкократно през последните дни различни партийни представители, включително и на парламентарно представени сили, отправиха настоятелни искания за оставка на Управителя на БНБ. Наред с тези призиви бяха изречени редица разминаващи се с истината твърдения, които трябва да получат своя отговор. Едно от тях бе, че „БНБ чак сега с едномесечно закъснение започна да си върши работата“, се казва в писмото на Искров.

Той отхвърля това твърдение, като казва, че още от 20 юни, когато от КТБ е поискана намесата на БНБ и бе наложен специален надзор, "БНБ продължава да работи седем дни в седмицата и стриктно да изпълнява своите отговорности в съответствие с разпоредбите на Закона за кредитните институции (ЗКИ)".

Според Искров, друго невярно твърдение е бил "опитът да се вмени като отговорност на БНБ обявената дата за отваряне на КТБ – 21 юли".

"Както е добре известно, никой не би могъл еднолично да се ангажира с конкретна дата за отваряне на банката без подкрепата на парламентарните сили и правителството", коментира Иван Искров. Той добавя, че такава подкрепа за конкретна дата е била заявена заявена от мнозинството представители на парламентарните групи при консултации на 21–22 юни.

Искров разкрива, че на тези разговори е била постигната договореност, "че голяма банка като КТБ не трябва да бъде затваряна, а трябва да бъде спасена чрез одържавяване, в случая – с участието на Българската банка за развитие (ББР) и Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ), и да бъде отворена на 21 юли, съгласно предвидените в закона процедури".

От обяснението на Искров става ясно, че датата 21 юли е била "функция на това съгласие", след което БНБ съобщи резултата пред медиите (и датата).

В по-късни консултации - след одиторска проверка, се стига до съгласие и решението да се разделят – "условно казано – „добрите” от „лошите” активи в отделни банки и възможността за защита на всички граждани и фирми в групата на КТБ", разказва Искров.

Той добавя, че предпочитанието (включително и от ЕК) е било за "подкрепа именно на такова решение на проблема, а не за обявяване на банката в несъстоятелност и изплащане единствено на влоговете в гарантирания от закона размер до 196 хиляди лева".

Искров припомня, че на проведените на 14 юли нови консултации при президента парламентарните лидери не са постигнали съгласие за "междувременно изготвения законодателен вариант".

"Това несъгласие беше причината датата 21 юли да не се случи и това е добре известно на участниците в тези консултации."

Искров отхвърля и обвинения, че не са били канени на среща представители на втория по големина акционер в КТБ - Фонда на Султаната на Оман. такава среща е била проведена и на нея българската страна ясно е изразла "желанието си за сътрудничество в рамките на закона", обяснява Иван Искров. Той добавя, че и момента се води " професионална кореспонденция с този акционер на КТБ".

Цялото писмо на Иван Искров >>

Искров - преизбран от ГЕРБ

Иван Искров бе избран за управител на БНБ при правителството на НДСВ, чийто член бе. Остана на поста и по времето на тройната коалиция, на която партията му бе член.
С идването на власт на ГЕРБ се чуха гласове за неговата смяна - след изтичане на мандата. Искров влезе в остри противоречия с тогавашния финансов министър Симеон Дянков за начина на управление на резерва на БНБ. Въпреки това Искров запази поста си, след като от ГЕРБ го подкрепиха за втори мандат.