Не се съобщава за български купувачи, но според информация от пазара, те не са били допуснати.

Според официални данни вчера България е пласирала в пълен обем емисията еврооблигации в размер на 950 млн. евро при лихвен купон от 4.25%. Постигнатата доходност е 4.436%. (Доходността зависи както от лихвата, така и от това дали книжата се продават по-евтино или по-скъпо от номинала. Тя е по-меродавният показател - бел. ред.)

Президентът Росен Плевнелиев коментира, че когато имаме по-ниска оценка на риска от две трети от европейските държави, би следвало и финансирането за семействата и за фирмите да поевтинее.

България се завърна впечатляващо на международните капиталови пазари след десетгодишно отсъствие, се посочва в официалното съобщение от името на мениджърите на емисията, качено на интернет страницата на Министерството на финансите.

Емисията е презаписана шест пъти, тоест заявките са били за близо 6 млрд. евро само след три часа от стартирането на процедурата по приемане на поръчки. Повече от 360 инвеститори са участвали в сделката.

След роуд шоуто в края на юни и след проведената среща на върха  на ЕС, мениджърите на емисията са решили да използват положителното настроение на пазара, за да стартират процедурата по издаване на новата емисия облигации, се посочва в съобщението.

Трансакцията е анонсирана в 8.30 часа по Гринуич вчера, 2 юли, при първоначална ориентировъчна доходност от около 350 базисни пункта над средната цена на лихвените суапове или близо 4.8%. Голямото превишение на заявените поръчки над предложеното за пласмент книжа е позволило да бъде намалена първоначалната ориентировъчна доходност с 30 базисни пункта и подписката да приключи само след три часа.

По времето на най-големия растеж в света, Милен Велчев постигна 7,5% лихва, а ние сега постигнахме 4,25% за срок от 5 години, каза по този повод премиерът Бойко Борисов, повтаряйки дословно и вчерашното изказване на президента Росен Плевнелиев. Книжата, емитирани през 2002 г., обаче бяха десетгодишни, а международните лихви тогава бяха значително по-високи.

Още от коментара на премиера

„Общо на година спестяваме 62 млн. лева от разликата на Милен Велчев със Симеон Дянков. За пет години по 62 са над 300 млн. лв., които по-малко ще съкратим като дълг на следващото правителство", похвали се Бойко Борисов въпреки условностите на сравнението.
"Това е голям успех и се приема много добре от световните пазари - ще намали кредитните лихви за следващата година”, отбеляза още министър председателят.

По думите му към българската емисия еврооблигации в цял свят е имало огромен инвестиционен интерес, който той оцени на над 6,5 млрд. евро. Облигации са купени на източните пазари, Европа, Америка. „Ние изрично бяхме подчертали, че не искаме да се купува наш дълг от Испания, Италия, Гърция - тези държави, които са в проблем, каза още премиерът (все пак италиански инвеститори са закупили книжа). Според него България стои много стабилно и това е един прекрасен отговор на цифрите и на цените на Орешарски, на Костов - на всички, които ни натискаха да проведем тази сделка в предишните години, защото тогава бил моментът. Изчакахме най-подходящото време”, посочи Бойко Борисов и добави, че така правителството спестява стотици милиони левове на българския данъкоплатец в следващите години.

Премиерът благодари на Симеон Дянков за работата му за постигането на новите нива на лихви по облигациите.

Сравнения

На вторичния пазар доходността по германските облигации със съпоставим матуритет (5 г.) е 0.56% сега, а преди 10 години бе 5%.
Миналата седмица (преди пробива в Брюксел) затруднената Италия пласира 5-годишни книжа с купон 4.75% при доходност 5.84%. Днес на вторичния пазар доходността на италианските 5-годишни книжа е 5.07%.
Другата закъсала икономика - Испания, търгува петгодишните си книжа на 5.7%, докато доходността по дълга на Франция на вторичния пазар е 1.31%, а на британските петгодишни книжа - 0.75%.

Купувачите

Разпределението по региони е - Обединеното кралство - 25 процента, Германия - 17 процента, Австрия - 13 процента, Азия - 9 процента, САЩ офшор - 9 процента, Швейцария - 7 процента, Франция - 5 процента, Италия - 5 процента, други - 10 процента.
По видове инвеститори съставът е: инвестиционни фондове - 43 на сто, банки - 19 процента, застрахователни и пенсионни фондове - 14 на сто, хедж фондове - 12 на сто, централни банки -  6 на сто, други - 6 процента.