От Междуморие до Триморие

Публикувано: 16:21 | 10 август 2017
Автор: Джордж Фрийдман*, Geopolitical Futures
Сн.: Shutterstock
Повечето от страните в Междуморието са извън Еврозоната
Междуморието е концепция, за която говоря от десетилетие. Предвидих, че ще сe надигне след като Русия неизбежно стане отново основна регионална сила. stat
В което има смисъл, като имаме предвид, че Междуморието ще включва бившите съветски сателити от Източна Европа, а именно балтийските страни, Полша, Словакия, Унгария, Румъния и вероятно България. Целта ще бъде да се сдържа всеки потенциален руски ход на запад. САЩ ще го подкрепят. Останалата част от Европа ще агонизира от него. Каквото някога бе неизбежно, скоро може да бъде тук.

Две основи на Междуморието, са Полша и Румъния, които развиха близки военни връзки. Балтийските страни също са намесени вече. Най-големият въздържател, очаквано, е Унгария, на която й се налагаше да поддържа добри отношения, както с Русия, така и със САЩ. Но има ясни сигнали, че Унгария е готова да се присъедини.

Ако това се случи, източният фланг на Европейския полуостров ще формира сплотена група, която ще има подкрепата на глобалната сила, и ще формира демаркационната линия между Русия и останалата част от Европа.

Някои, разбираемо, са притеснени от тази перспектива. Малцина в Европа искат да се върнат към политиката от Студената война. Повечето европейци вярват, че могат да задоволят руските интереси, без да създават нова линия на сдържане. Американската подкрепа директно предизвиква една от най-дефиниращите за Европа институции – НАТО.

Междуморието не е формално извън НАТО, но функционално е, откакто Алиансът не може да предоставя военна помощ, без САЩ. В един военен съюз, тези, които имат въоръжена сила, имат и по-голяма тежест от тези, които нямат.

Междуморието предизвиква и Европейския съюз, макар и неумишлено. Повечето от страните в Междуморието, са извън Еврозоната, но същевременно съставляват най-динамичната в икономически план, част от Европа. Икономиките на Източна Европа растат и могат да се похвалят с изключително добре образована, квалифицирана и сравнително евтина работна ръка.

Регионът предизвиква икономическото статукво, представяно от хегемонията на корпорации със стил, характерен за 50-те на миналия век, които доминират европейските икономики.

Както НАТО показа, военните съюзи използват логиката на икономическото сътрудничество. Междуморието по мое мнение, създава основата за по-интегриран икономически растеж. То ще бъде в ЕС, но ще се държи различно от него. Междуморието ще е по-предприемаческо от ЕС, приличайки по това на САЩ. Това ще създаде напрежение в ЕС, който не се нуждае от повече стресови ситуации.

Междуморието ще създаде и нужда от политическа еволюция, отвъд идеологията на ЕС. Правителствата на Полша и Унгария, са анатема за многостранната, колективистична структура на Европейския съюз, за което и Брюксел ги критикува редовно. Но нито Варшава, нито Будапеща, са се подали на европейските искания. Следователно Междуморието ще е нещо повече от военен съюз.

Картата срещу геополитиката

Това, че Междуморието едва наскоро започна да се слива и формира, въобще не го спира от концептуално разширяване. Новият блок се простира от Балтийско до Черно море, но логическата му експанзия се насочва и към Адриатическо море. Т.нар. модел „Триморие“, ще включва Австрия, Словения и Хърватия към редовете на Междуморието. Разширението може да се обясни с растежа на Турция. Няма съмнение, че Турция ще се превърне в ключова регионална сила. В миналото, когато е била силна, влиянието й е достигало до Балканите, а в крайните ситуации до Будапеща и Виена.

Страните от Източна Европа, са особено притеснени от имиграцията, въпрос, който естествено опира до Турция. Но турската сила е голямо притеснение, и ако Анкара осъзнае потенциала си, на Междуморието ще му се наложи да блокира не само Русия, но и турция.

Разширението се обяснява и с носталгията по Австро-Унгарската империя, която е един значителен многонационален успех, обединяващ малки страни, давайки им известна доза автономия. Мнозина вярват, че ЕС, който се доказа като негоден да управлява Европа след кризата от 2008-ма година, посяга на националното самоопределение, не по-малко, отколкото го е правила империята. Разширявайки се към Австрия, Хърватия и Солвения, старата империя възкръсва, дори ако е само в географски смисъл.

Междуморието е идея и мотор за регионално сътрудничество. То не е съюз, поне засега. Но, както е заченато, то е предопределено да се развие, което пък създава някои проблеми. Мултинационалните институции са трудни за създаване. Изискват време, пари и политическа воля, а рядко членовете им имат всичко от тези неща.

Друг проблем е времето. Русия е заплаха сега, макар и не чак толкова страшна, ако вземем предвид състоянието на руската икономика. Турция същевременно, въобще не е заплаха. Веднъж щом стане регионална сила, тя ще проектира влиянието си на Балканите, но дотогава има много време. Последователността е важна, а разширението в Триморие, е твърде ранно.

Най-сетне, включването на балкански страни е предизвикателство за вида на Междуморието. Добавяйки Словения и Хърватия ще алармира една от по-големите балкански сили Сърбия, което исторически е опасно. Включването на членовете на Междуморието в балканските конфликти може да изцеди ресурсите и да предизвика загуба на обществена подкрепа. Блокът може да отдели Турция от Европа, но също така насърчава Сърбия, която вече е близо до Русия, да се придърпа и към Турция. Геополитиката и картата работят една срещу друга. Ако тази експанзия се случи, а най-вероятно ще, Сърбия трябва да бъде привлечена. В противен случай опасността от Турция става по-голяма. Дори тогава не трябва да се забравя, че Сърбия никога не се е разбирала с Австро-Унгария, а ако Междуморието прилича на нея, то ще има проблеми.

Един от провалите на ЕС бе именно редовната му експанзия без внимателно обмисляне относно това как новите държави ще работят икономически със старите. Импулсът за разширение бе една от грешките на ЕС. Експанзията е нещо хубаво, но историята показва, че тя трябва да е систематична и обмислена. Да се укротят намеренията е едно от най-трудните неща.

-------------------------------------------------

* Авторът Джордж Фрийдман e американски политолог, основател и директор на частната информационно-аналитична разузнавателна компания Стратфор. Автор на няколко книги. Експерт по международни отношения и геополитика.

Превод за "Фокус" на
Симеон Миланов.

Текстът е публикуван тук>>

0 0


ГласувайКРЪСТОСАН ОГЪН

Ще мине ли ултиматумът на Мадрид?


Правителство на Испания
Карлес Пучдемон, регионален премиер на Каталуния
65%
гласували: 88
35%

Цялата хронологияХРОНОЛОГИЯ

Европейският парламент е единственият орган на ЕС, чиито членове биват пряко избирани, и една от най-големите демократични асамблеи в света. Неговите 751 членове представляват 500 милиона жители на ЕС. Те се избират веднъж на пет години от гласоподавателите в 28 държави-членки.


Любопитни данни: ето как живеем

Близо 90% от българските мъже до 24-годишна възраст живеят с мама и татко, а след като се задомят, рядко помагат на жена си в кухнята.