Европейските лидери са разделени по стратегията към Тръмп

Публикувано: 14:13 | 9 август 2017
Автор: Джон Лойд*, Ройтерс
Сн.: БТА
Мелания Тръмп, Брижит Макрон, Доналд Тръмп и Еманюел Макрон
"Трябва да разберем, че ние, европейците, трябва да се борим за собственото си бъдеще и съдба", каза Ангела Меркел. stat
Германската канцлерка заяви това пред тълпа от поддръжници през май след няколко "пикантни" дни от срещата на върха на Г-7, в които се появиха съобщения в германските новинарски медии, че Доналд Тръмп е нарекъл нейната страна "много лоша" за това, че продава твърде много коли в Съединените щати, и в които американският президент се очерта като единствения противник в Г-7 на борбата с промените в климата.

Въпреки че коментарите й бяха оцветени с неприязън към американския лидер - тя има обтегнати, на моменти обидни отношения с Тръмп от първата им среща през март, Меркел също така се опитваше да превърне едни лоши трансатлантически отношения в победа за Европа.

Това е нова ситуацията за европейските политици. Както отбелязва директорът на Европейския съвет за външни отношения Марк Ленард: "Тръмп е първият американски президент от създаването на ЕС, който не се отнася благосклонно към задълбочаването на европейската интеграция."

Подтекстът на Меркел сега е, че съюзът трябва да се сплоти не с подкрепата на САЩ, а заради тяхната враждебност. Тя е подкрепяна от френския президент Еманюел Макрон, който се прочу, като изненада Тръмп със странното, твърде дълго ръкостискане. Както написа "Монд", Макрон може да е "откраднал от американския президент монопола върху непредсказуемостта . . . (но) иска да стане европейският лидер на международната политическа сцена. За да постигне това, той трябва да отиде отвъд образите и символите."

Това означава, че Макрон, подобно на канадския премиер Джъстин Трюдо, трябва да се съгласи да поддържа различни позиции по основни въпроси, но при публичните изяви да се усмихва сладко на обитателя на Белия дом.

Има ли Тръмп подкрепа в Европа? Да, и това е знак за разделенията в Европа, че подкрепата може да е доста значителна. Част от нея е случайна. Когато през февруари Тръмп заяви в Туитър, че Швеция е станала жертва на терористично нападения - плод (според него) на твърде въодушевеното приемане от нея на десетки хиляди мигранти, той си навлече доста подигравки, защото нямаше подобно нападение. Но малко след това имаше.

Шведите, включително наскоро пристигнали имигранти, започнаха открито да говорят за водещи се битки между млади мигранти и полицията; министър-председателят Стефан Льовен призна, че "имаме предизвикателства, в това няма съмнение".

Събитията подсилиха позициите на крайнодесните "Шведски демократи", които сега изпреварват десноцентристката Умерена коалиционна партия като втората по големина политическа формация в страната и убеждават нейните лидери, че би трябвало да обмислят известно сътрудничество с антиимигрантски настроените демократи.

Подкрепа за Тръмп може да има и на други места. В Италия, една от големите страни в ЕС, в която общият икономически възход не се случи, също се наблюдава увеличаване на популярността на крайната десница, след като рекорден брой мигранти, идващи от Северна Африка през Средиземно море, достигат италианските брегове.

Италианската десница, насърчена от отслабването на левоцентристкото правителство, сега изглежда по-здрава, отколкото през последните пет години, а сред тези, които печелят позиции, е привидно безсмъртният Силвио Берлускони (навършващ 81 години следващия месец), който все още оглавява партията "Форца Италия".

В същото време популисткото Движение "Пет звезди" на Бепе Грило продължава да има около 30 процента подкрепа в социологическите проучвания, малко повече от Демократическата партия, въпреки че претърпя поражения на местните избори през юни. То също така възприема твърда позиция срещу имигрантите и е все по-евроскептично.

Ако успешно обедини различните си разпокъсани формации, десницата може да спечели властта след очакваните следващата година парламентарни избори.
Тя също така може да прояви благосклонност към президентството на Тръмп.

Президентът на САЩ отдавна е сравняван с Берлускони - като човек, който е влязъл в политиката от бизнеса, който провъзгласява търговския успех като квалификация за висш политически пост и чийто медиен опит (и собственост в случая на Берлускони) му позволява да говори пряко пред масова аудитория.

От онези европейски правителства, които вече са категорично в лагера на Тръмп, лидер е Полша. Речта на Тръмп във Варшава миналия месец беше приета с възторг от управляващата партия "Право и справедливост", което не беше изненада, след като Тръмп засипа с похвали държавата и правителството, без да споменава плановете му за буквално установяване на контрол върху полската съдебна система. Държавният департамент на Тръмп по-късно разкритикува действията на Варшава.

Виктор Орбан, министър-председателят на също толкова авторитарно управляваната Унгария, също приветства избирането на Тръмп. Орбан го смята за другар евроскептик, готов да подкрепи укрепване на границите и спиране на имиграцията.

Великобритания, която се мъчи със силно оспорвания процес за Брекзит, сега стои настрани от Европейския съюз, въпреки че все още е пълноправен член. Ако процесът на Брекзит продължи, както обещава правителството на министър-председателката Тереза Мей, Великобритания ще бъде силно зависима от САЩ за търговска сделка, която да компенсира загубата на привилегирован достъп до единния пазар на ЕС.

Външният министър Борис Джонсън, който обвини Тръмп за "доста смайващо невежество", заменя предизборното презрение със следизборно ласкателство, а Тръмп, който хвали "специалните отношения" между двете страни, доста успокоява разтревоженото британско правителство, като обещава да направи "много голяма, много силна" (и много бърза) търговска сделка с Великобритания.

Европа няма единно лице, което да покаже на Америка. Тя е разделена по въпроси като свободната търговия, промените в климата и НАТО. Но по други - като имиграцията, укрепването на границите, правата на хомосексуалните и транссексуалните - сред десницата обикновено има значително съгласие.

Макар че Макрон и Меркел, двамата най-силни лидери на континента, се противопоставят на Тръмп за повечето неща, е необходимо те да поддържат сърдечни отношения с Вашингтон, не на последно място по причини, свързани с отбраната.

Двамата лидери на ЕС взаимно се разглеждат като съюзници в настройването на тресящите се двигатели на съюза - в икономиката, в политическото влияние и в позицията в света. Те обаче имат много скептици и противници в самата Европа, повечето от които получават активна или пасивна подкрепа от Тръмп.

Това ще бъде едновременно сериозна и деликатна борба, която ще има значителни последици и от двете страни на Атлантика за много години напред.


*Джон Лойд е съосновател на Института Ройтерс за изследване на журналистиката към Оксфордския университет, където е старши научен сътрудник. Изразените тук мнения са лично негови.

Превод Илиян Могиларски, БТА

2 6


ГласувайКРЪСТОСАН ОГЪН

За изказването на Макрон, че Льо Пен е подкрепяна от Качински


Еманюел Макрон
кандидат за президент на Франция
Полското външно министерство
32%
гласували: 251
68%

Цялата хронологияХРОНОЛОГИЯ

Европейският парламент е единственият орган на ЕС, чиито членове биват пряко избирани, и една от най-големите демократични асамблеи в света. Неговите 751 членове представляват 500 милиона жители на ЕС. Те се избират веднъж на пет години от гласоподавателите в 28 държави-членки.


Дайнов: Задават се присъди за Рила-буфер, Пирин и Странджа

Планът "Калиакра" не е в противоречие с Конституцията. Задават се присъди – и чудовищни глоби – по казуси като Рила-буфер, ски-пистите в Пирин, за Странджа.