За първи път във Франция...

Публикувано: 11:18 | 20 април 2017
Автор: Серж Алими, ”Монд дипломатик” *
Сн.: БТА
Оланд открива изложба в Париж. В своя последен месец влиза най-непопулярният президент на Франция от 60 години насам
Влизаме в политическа ера, в която доста изречения започват с "Това ще е първият път..." и сякаш вещаят реализацията на нещо немислимо по-рано. stat
Пролетта на 2017-а бележи първия път, когато вече не се питаме дали Националният фронт (НФ) ще присъства на втория тур на президентските избори. Мислим за хипотезата, все още малко вероятна, че той може да победи.

Към балотаж без традиционните леви и десни

И за първи път никой не брани равносметката на един изтичащ петгодишен мандат, макар че двама бивши министри на отиващия си президент участват в надпреварата. Това са Бенуа Амон (Социалистическа партия, СП) и Еманюел Макрон ("Напред!", "В поход!" - два от няколкото възможни превода на "En marche").

Също за първи път кандидатите и на СП и на десницата, силите, които без управляваха Франция без прекъсване от началото на Петата република**, биха могли да бъдат елиминирани още в първия кръг (бел. ред. - неделя, 23 април).

Освен това напразно бихме търсили прецеденти на кампания, до такава степен заглушена от потоци информация, от съдебни афери, от всеобщата неспособност да се задържи вниманието поне за 24 часа върху един съществен въпрос.

... Съществува риск отказът на досегашния президент от преследване на втори мандат да прикрие стартовата линия на всички тези обърквания. В петте години, които приключват, видяхме как Франсоа Оланд става най-непопулярният държавен глава в Петата република - и то след като обществото бе вече отблъснало неговия предшественик Никола Саркози .

А, както го призна самият президент социалист, той "изживя пет години на относително абсолютна власт". Наистина, през юни 2012 г. СП - за първи път в своята история - контролираше президентството, правителството, Националното събрание (бел. ред. - долната камара на парламента), Сената, 21 от 22-те френски региона в Европа (без отвъдморските земи), 56 от 96 департамента и 27 от 39-те града с над 100 000 жители.

Концентрация на власт

Тази власт Оланд употреби колкото сдържано и потайно, толкова и самотно. Именно той взе решението за извънредно положение (след атентатите от ноември 2015-а), ангажира Франция в редица външни конфликти, позволи убийствата с дронове на основата на просто подозрение.

Пак той наложи промени в Кодекса на труда, като (с конституционна хватка) принуди своето парламентарно мнозинство да прокара реформа, която то отказваше да подкрепи и за която нито мнозинството, нито президентът бяха получили съгласието на народа.

Да не забравяме и картата на френските региони, която държавният глава пречерта от кабинета си в Елисейския дворец.

Всичко това поставя с острота въпроса за институциите в Петата република. Положение, което кандидатите Амон и Жан-Люк Меланшон ("Непокорна Франция") обещаха да преразгледат, и което обаче пасва на Франсоа Фийон (партия Републиканците) и на Макрон, както и на Марин льо Пен.

Никоя друга западна демокрация не познава такава концентрация на власт в ръцете на един.

Реална е опасността един ден да видим, че с тази власт разполага човек, не толкова добродушен, колкото този, който сега приключва своя мандат. Отвъд нея обаче приспивните възхвали за френската демокрация се препъват в извод, който президентството на Оланд направи ослепителен:

Самотното упражняване на властта облекчава неограничената възможност да се потъпкват предизборни обещания.

Господин Оланд се ангажира да брани френската черна металургия, (но) той одобри затварянето на комплекса във Флоранж (в Лотарингия). Той трябваше да договори наново европейския пакт за стабилност, отказа се от това в първия ден на своя мандат. Той обещаваше "да обърне кривата на безработицата" преди края на 2013 г., а кривата продължи своя полет още три години.

Но усещането, че избирателите са предадени, се вкорени бързо в духовете поради друго. Поради една фраза, която беляза кампанията на Оланд през 2012-а и която всеки е чул още сто пъти след това: "Моят единствен противник, това е светът на финансите" (големите пари, банковите спекуланти, с други думи - бел ред.). Само че г-н Оланд тутакси взе бивш банкер на Ротшилд за свой съветник в Елисейския дворец, преди да му повери ключовете от Министерството на икономиката.

Наследникът

Изглежда, сега г-н Макрон се ползва от благосклонността на общественото мнение. Тя е особено обезпокояваща, защото има опасност да изстреля към върховната власт достойния наследник (бил той и "отцеубиец" ***) на този оттеглящ се президент с незапомнена непопулярност.

"Еманюел Макрон, това съм аз - изпусна се веднъж Оланд, - той знае какво ми дължи". Определено г-н Макрон не е социалист, но г-н Оланд също не е такъв. Единият провъзгласява това, другият усуква.

Словото на единия обръща гръб на една традиция на левицата, която громи "парите" или "финансите". Но такива убеждения и вторият (Оланд) изразяваше още през 1985-а като съавтор на книгата "Левицата се движи"...

... Да слушате г-н Макрон, това е да чуете наново какво прокламираше г-н Уилям Клинтън от 90-те, както и г-дата Антъни Блеър и Герхард Шрьодер няколко години по-късно.

Да го следвате би означавало да навлезете по-дръзко дори от Оланд в "третия път" на неолибералния прогресизъм. Това е пътят, който подведе американската Демократическа партия и европейската социалдемокрация, оставяйки ги в канавката, където те се търкалят в момента.

* * *
Европейският съюз беше станал безразличен към демократичния избор на народите в него, защото бе придобил увереността, че базовите ориентации на държавите членки са бетонирани от договорите.

Но след гласуването за Брекзит и след победата на Тръмп, същинската политика взема реванш.

Съюзът, вече трескав, наблюдава всяко национално гласуване така, като че ли от него зависи кожата му. И дори победата на някой от неговите френски кандидати няма да му донесе трайно чувство за сигурност.

- - -
* Откъс от голям обзор на политическата обстановка във Франция в навечерието на президентските избори. Оригинално заглавие: "И този път ли (идва) клопката на полезното гласуване".
Превод: Николай Големанов

** От 1958 година, когато влиза в сила конституцията, действаща и днес

*** Движението си Еманюел Макрон основа преди година, докато още беше министър. Той подаде оставка миналото лято, след като раздразненият Оланд го беше подсетил, че някои неща са несъвместими едно с друго. Макрон отдавна не крие президентските си амбиции, а сега е фаворит за поста според социологическите сондажи.

7 0


ГласувайКРЪСТОСАН ОГЪН

Ще мине ли ултиматумът на Мадрид?


Правителство на Испания
Карлес Пучдемон, регионален премиер на Каталуния
64%
гласували: 86
36%

Цялата хронологияХРОНОЛОГИЯ

Европейският парламент е единственият орган на ЕС, чиито членове биват пряко избирани, и една от най-големите демократични асамблеи в света. Неговите 751 членове представляват 500 милиона жители на ЕС. Те се избират веднъж на пет години от гласоподавателите в 28 държави-членки.


Любопитни данни: ето как живеем

Близо 90% от българските мъже до 24-годишна възраст живеят с мама и татко, а след като се задомят, рядко помагат на жена си в кухнята.