Какво стана всъщност в Холандия? - Имплозия на център-лявото

Публикувано: 13:43 | 17 март 2017
Автор: Ан Епълбаум*/ в. ”Вашингтон пост”
Сн.: Getty Images/Guliver Photos
Герт Вилдерс - напоследък той се преобрази в човек с лошо поведение и лоша прическа
Когато човек живее в английскоезичния свят, е лесно да гледа на останалия свят през популистки оцветени очила. Нищо чудно. stat
Погълнати сме от всекидневната драма на Брекзита и президентството на Тръмп - и двете белязани (в различна степен) от мъже с лошо държане и лоши прически, атаки срещу експерти и имигранти и пренебрежение към местни и международни институции, които от десетилетия опазват мира и помагат за благоденствието. Когато гледаме към други страни, ние естествено търсим същите явления.

По тази причина изборите в Холандия, които обикновено не са от особен интерес за английскоезичния свят, привлякоха необичайно голямо внимание тази година.

Защото там, точно в средата на политическата сцена, стоеше Герт Вилдерс. Холандски политик, който всъщност е на нея вече много години. За пръв път е избран в парламента през 1998 г., а неговата партия преди е подкрепяла правителствени коалиции. Напоследък той се преобрази в човек с лошо поведение и лоша прическа, който може да издигне факела на популизма и да го отнесе в Хага. Този приятел на Стивън К. Банън и Найджъл Фараж** се появи миналата година на националната конференция на Републиканската партия, приветства Брекзита и направи видими опити да се причисли към онова, което изглеждаше като световна тенденция.

За кратко, докато стоеше високо в анкетите, изглеждаше, че "Партията на свободата" на Вилдерс може да стане най-голямата в отдавна фрагментирания холандски парламент. Но изключително високата избирателна активност на изборите в сряда доведе до доста различен резултат. Вотът за Вилдерс леко се повиши и сега той ще има 20 депутатски мандата от 150-те. Но това не е надигане на популизма. Напротив, десноцентристката партия на премиера остана най-голямата в парламента, а огромното мнозинство от избирателите предпочете партии, които искат оставане в Европейския съюз.

Понеже гледаме към Холандия през популистки оцветени очила, пропускаме по-важното: имплозията на обединението център-ляво - Партията на труда, - което наистина има общоевропейско значение и се отнася за електоратите в почти всяка страна. Въпреки че временно бе спирано на някои места от центристи като Тони Блеър, това бавно разпадане продължава две десетилетия, откак краят на комунизма ликвидира мечтата за управлявана от държавата икономика, а икономическите промени подкопаха почвата под профсъюзите и създадената от тях работническа солидарност.

Из целия континент разочарованите бивши леви попадаха в ръцете на ксенофоби и особено след като много от тях - най-вече Марин льо Пен във Франция, но също австрийската "Партия на свободата" и полската "Право и Справедливост" - сега проповядват нещо, което някои може да нарекат "лек марксизъм" (Marxism Lite) или, не толкова любезно, националсоциализъм. Присъстват елементи като ренационализация на промишлеността, ограничаване на търговията, повече социална държава. Но други, изоставили лявото, поеха по различен път. Някои подкрепят либерали като Еманюел Макрон във Франция или Зелени като Александър ван дер Белен, президента на Австрия. В холандските избори подкрепата за социалните и икономическите либерали, както и за "Зелените леви" нарасна драматично.

В края на краищата наследството на "Старата левица" и онова, какво идва на нейно място, може да има по-голямо значение от надигането на "Новата крайна десница". Истина е, че този Популистки интернационал е усетил далеч по-рано, че драматичните промени, създадени от интернет, социалните медии и автоматизацията, както и търговията и глобализацията, означават, че демократичният Запад се нуждае от нови политически партии с нови философии.

Техният отговор беше негативизъм, гняв и в някои случаи недемократична радикална носталгия - отхвърляне на настоящето в полза на революционно връщане към някакво идеализирано минало, цялото в бяло и без безработни.

Но трябва да има и други отговори. Възможно е разочарованите избиратели да бъдат мобилизирани и около позитивни проекти. Възможно е те да бъдат привлечени от нови партии, от нови лидери, които предлагат визия за по-добро бъдеще вместо недостижимото минало. Напоследък това не сработва толкова добре в света, който говори английски език. Но това не значи, че въобще не може да се случи.

* Ан Елизабет Епълбаум (родена през 1964 г.) е американска и полска журналистка; носител на наградата "Пулицър"; бивш редактор в сп. "Икономист" и член на редколегията на "Вашингтон пост"; пише главно за комунизма и развитието на гражданското общество в Централна и Източна Европа .- бел. прев.
** Банън е бивш шеф на предизборния щаб на Тръмп и сегашен негов съветник по стратегиите; Фараж* бе лидер на "Партията за независимост на Обединеното кралство" - бел. прев.
1 0


ГласувайКРЪСТОСАН ОГЪН

Ще мине ли ултиматумът на Мадрид?


Правителство на Испания
Карлес Пучдемон, регионален премиер на Каталуния
63%
гласували: 128
37%

Цялата хронологияХРОНОЛОГИЯ

Европейският парламент е единственият орган на ЕС, чиито членове биват пряко избирани, и една от най-големите демократични асамблеи в света. Неговите 751 членове представляват 500 милиона жители на ЕС. Те се избират веднъж на пет години от гласоподавателите в 28 държави-членки.


Какво разкри казусът ”Главчев”

Правилно е, че Главчев се оттегли. Защото това, което извърши, е наистина недопустимо за една парламентарна демокрация. Но се видя и нещо много страшно.