Брекзитът може да почака. Европа има по-спешна работа

Публикувано: 15:35 | 13 февруари 2017
Автор: Ян Кубик/ в. ”Гардиън”*
Сн.: Getty Images/Guliver Photos
Известно време жителите на Източна и Централна Европа, макар и с цената на борби, страдания и грешки, изграждаха здрави демократ
На 31 януари, на подозрително потайно вечерно заседание румънското правителство прие две постановления, които променят наказателния кодекс на страната. stat
Мерките незабавно бяха възприети от мнозина като непохватен опит да се декриминализират някои корупционни нарушения, като от това печелят основно политиците от управляващата партия. Същата нощ избухнаха улични протести, кулминацията бе на 5 февруари, когато се състоя най-голямата демонстрация от падането на комунизма.

Тези събития ясно открояват главните характеристики на една нестабилна ситуация в Източна Европа, където за надмощие се борят три сили: откъснатите от реалността и понякога корумпирани "традиционни" политици, все по-нетърпеливите и гневни общества и агресивните демагози.

Източна и Централна Европа, която се отърси от комунизма през 1989 г., е подходяща лаборатория за наблюдаване на възникването на нови политики. Не непременно защото политиците й са по-корумпирани, демагозите й по-зрелищни (кой може да се мери с Тръмп?), а обществеността й по-гневна. По-скоро защото демокрациите й са все още по-нови, "по-сурови", институциите й все още не са обвити в здрав слой от защитни продемократични култури. Поради това цялата система е по-изложена на стрес тестове.

Би трябвало на страните, защитени от правните и институционални структури на ЕС, по-лесно да минават тези тестове. Така че появата на такава нестабилност в ЕС предизвиква у някои засилено безпокойство. ЕС може и трябва да действа срещу нарушенията на лидерите си, например в Унгария или Полша, където правилата на конституционния баланс на властите опасно се манипулират.

Обаче хората в Западна Европа, които гледат с неодобрение на тези събития и се чудят защо някои "западни ценности" не са се разпрострели на изток, може да са объркани от някои неотдавнашни събития като възхода на популизма във Великобритания, Франция и Холандия.

Краят на комунизма доведе до появата на близо 30 страни, стремящи се да възстановят икономиките си, да прекроят политическите си системи и да преоткрият идентичността си. В началото на 90-те години нямаше икономически план освен някаква версия на това, което днес наричаме неолиберализъм. В политиката императивът за изграждане на либерална демокрация бе приет като свещена мантра, независимо от истинските намерения на строителите на новите общества. В културата положението беше "нека разцъфнат милион цветя" след кошмарните години на цензурата. Някои страни в Централна Европа и балтийския регион постигнаха впечатляващи успехи по пътя към тази тройна цел.

Известно време жителите на Източна и Централна Европа, макар и с цената на борби, страдания и грешки, изграждаха здрави демократични системи. След това нещо се пречупи. Икономическата криза от 2008 г. несъмнено оказа влияние, но това не обяснява случилото се. В Унгария "старите" политически системи влязоха в режим на свободно падане през 2006 г., когато тогавашният премиер призна, че партията му е спечелила изборите с лъжа. В Полша кризата от 2008 г. премина по-леко, отколкото в почти всяка друга европейска страна, обаче през 2015 г. изборите бяха спечелени от партии, които шумно се обявиха против статуквото.

Как да се обясни това? В Източна и Централна Европа, както и другаде, възходът на популизма често се обяснява с комбинация от икономически и културни фактори. В този регион обаче икономическото недоволство често е насочено към нововъведения неолиберализъм, често пъти независимо от реалните му резултати.

Според изследвания на Роналд Ингълхарт и Пипа Норис има обяснение, свързано с "търсенето", което е центрирано по-скоро върху културната дезориентация, отколкото върху икономическите лишения. Хората приемат все по-благосклонно уверенията на десните популисти, че "традиционният" им свят не е напълно изгубен в издиганата от градските елити постматериалистическа космополитна култура. В Източна и Централна Европа, по-специално в Полша, тази мечта за възстановяване на изгубения рай, на безопасния "дом", често звучи със силни националистични обертонове, преплетени с усещане за религиозно превъзходство. Много десни политици заявяват, понякога открито: ние носим факела на чистото християнство, което вече е необратимо покварено на Запад.

Въпреки че тези теории обясняват много неща, особено около елемента с "търсенето" в политиката, трябва да се свърши допълнителна работа в частта с "предлагането". Защо има такова недоволство например в Полша, където икономическото положение е по-добро от това в много други страни, които не са се сдобили с популистко правителство? Може би идеологическата "опаковка" е от значение. Ако е така, трябва да обръщаме повече внимание на формулирането на проблемите, например когато това се прави от ловки демагози.

Гневът може да се канализира по много начини. В не чак толкова далечното минало той се насочваше наляво, но падането на комунизма, последвано от постепенния разпад на посткомунистическите социалдемократи, доведе до сериозно орязано политическо поле, което сега обхваща от мъглявия център до крайнодясното. Гласовете на левицата са немощни. Липсата на предлагане (на политически програми и организации) отляво насочва търсенето към сегашните ловки доставчици: десните популисти. Това ясно се вижда в посткомунистическия свят.

Има опасност канализираният от популистите гняв да надвие слабите институции. Ето защо Източна и Централна Европа е толкова критично важен опитен полигон. Макар и подкрепата за демокрацията като желана система да не е особено слаба, наборът от поддържащите демокрацията културни рефлекси не е толкова развит, колкото другаде. Изглежда голяма част от населението може да бъде убедена, че защитата на върховенството на закона и на правовата държава не е толкова важна, колкото система, която допуска безконтролен израз на народната воля. Такава подмяна е белег на популизъм.

Социалният гняв може да се изрази повече или по-малко пряко или чрез налагането на културна рамка. В Румъния, където борбата срещу корупцията от доста време е на преден план в обществения живот, гневът се насочи пряко срещу корумпираността и далавераджийството на политиците. В Унгария и Полша (или Великобритания, Франция, Холандия и САЩ) той се канализира в популистки рамки, които ловко се издигат от демагози. Това е много по-опасно за демокрацията. Популистите не могат да решават проблеми, но могат да ни внушат, че съществуват прости решения. Казва ни се, че такива решения не са трудни за прилагане, но първо трябва да се "завърнем" към чистата ни колективна същност.

Заразим ли се с вируса на популизма, е по-малко вероятно да съживим вярата си в либералната демокрация; трудно е и да се пробудим от сомнабулното си заслепление от някакъв измислен поляризиран свят, в който има ефикасни лесни диагнози и прости решения.

*Професор Ян Кубик е директор на Школата за славистични и източноевропейски изследвания на Лондонския университетски колеж (UCL). Превод: БТА

1 15


ГласувайКРЪСТОСАН ОГЪН

За изказването на Макрон, че Льо Пен е подкрепяна от Качински


Еманюел Макрон
кандидат за президент на Франция
Полското външно министерство
32%
гласували: 252
68%

Цялата хронологияХРОНОЛОГИЯ

Европейският парламент е единственият орган на ЕС, чиито членове биват пряко избирани, и една от най-големите демократични асамблеи в света. Неговите 751 членове представляват 500 милиона жители на ЕС. Те се избират веднъж на пет години от гласоподавателите в 28 държави-членки.


Най-големите атентати в Европа през последните години

Атентатът в Барселона, при който загинаха 13 души, а десетки бяха ранени, върна спомените и за другите терористични актове в Европа през последните години.