Крим и провалите на Кремъл

Публикувано: 09:19 | 23 февруари 2017
Автор: Иван Преображенский/ DW*
Сн.: Getty Images/Guliver Photos
Русия обаче не успя да организира нещата така, че международната общност да признае преминаването на полуострова под нейно управ
Преди три години Русия анексира полуостров Крим. А с това си постави и няколко цели, свързани със Запада. Кремъл обаче не успя да ги постигне. stat
В края на февруари 2014 година Кремъл пое курс към анексирането на полуостров Крим. Русия обаче не успя да организира нещата така, че международната общност да признае преминаването на полуострова под нейно управление. Въпреки уверенията на руските "геополитици", че Крим е изключително важна стратегическа военна база, анексията не допринесе за укрепване на боеспособността на Руската федерация.

Най-важната цел: признаването

Първата цел на Кремъл след анексията на Крим беше, разбира се, международното признаване на новия статут на полуострова и на град Севастопол. От референдума, на който - в присъствието на руските войски - мнозинството кримски граждани се обявиха за присъединяването на полуострова към Русия, вече изминаха почти три години. Резултатите от него обаче така и не бяха признати от никого, дори и от най-близките съюзници на Русия.

Кремъл се провали и при втората си поставена цел: да получи признанието на широк кръг западни политици и лидери. Да, Русия има много симпатизанти, но те не бързат с гръмки изявления. Чешкият президент Милош Земан например направи няколко умерено положителни оценки за референдума, но така и не призна резултатите от него. А преди няколко дни Доналд Тръмп, на когото Русия възлагаше големи надежди, призова за връщането на Крим на Украйна. Едничката радост на Кремъл си остана, че на негова страна е крайнодясната кандидатка за президент на Франция - Марин льо Пен. А единственото, в което Русия успя да убеди значителна част от западния истаблишмънт, бе, че връщането на полуострова сега ще бъде много трудно, дори и ако Русия тръгне по този път. В Киев има достатъчно "щатни радикали", които изразяват желание да прочистят Крим от "псевдопатриотите". А Западът няма нужда от нова хуманитарна катастрофа.

Преодоляване на последствията

Фактическото отсъствие на успехи в начинанието по признаването на руския статут на Крим вероятно е свързано и с това, че Кремъл не успя да превърне полуострова в привлекателна "витрина" на Русия. Дори и според официалните руски статистически данни, не може да се каже, че хората в Крим сега живеят по-добре, отколкото през 2014 година. Мостът в Крим все още не е завършен, няма пътища, а арестите по обвинения в корупция са обичайна практика.

Обикновените хора признават, че Кремъл се опитва да отвлече вниманието на международната и на украинската общественост от Крим като дестабилизира ситуацията в Източна Украйна. Но не е ли твърде солена цената за това? Там има хиляди убити, над милион и половина бежанци - повечето рускоговорящи, които Русия уж се опитваше да защити. Допълнително в Източна Украйна възникнаха две марионетни, нежизнеспособни и мними държави, чиято съдба ще се решава в продължение на десетилетия.

Същевременно Русия е принудена да преодолява последствията от санкциите срещу държавата и срещу отделни фирми и физически лица, които бяха въведени от Запада. В Москва, разбира се, радостно рапортуват, че контрасанкциите нанасят едва ли не по-големи щети на ЕС. Но в действителност Русия е все така изправена пред проблемите с технологичното изоставане и трудностите с кредитирането на икономиката. И въпреки че Кремъл продължава да се перчи, на всеки шест месеца се опитва по неофициални канали да си издейства ако не пълна отмяна, то поне смекчаване на санкциите. И тези усилия обаче засега остават без резултат.

Геополитически триумф?

В Москва е прието да се говори, че присъединявайки Крим, Русия само се опитала да се защити от САЩ и НАТО. Целта на анексията била да бъде отслабено влиянието на американците върху европейската политика, а заедно с това и влиянието на целия Северноатлантически съюз. Това е една от точките, по която на Кремъл му провървя: подетият от Доналд Тръм изолационистичен курс доведе до отслабване на сътрудничеството между САЩ и ЕС.

Що се отнася до НАТО, то руските създатели на конспиративни теории не само го укрепиха, но и на практика го спасиха. Алиансът преживяваше трудни времена, тъй като не беше приспособен за борба срещу международния тероризъм. А други сериозни заплахи просто не съществуваха. И изведнъж такъв късмет - агресията на Русия! Вследствие на това се увеличи финансирането на Алианса, а неговите батальони са предислоцирани до границите на Руската федерация. Даже малката Черна гора напира да стане пълноправен член, независимо от грубия руски натиск, който стигна чак до предполагаем опит за преврат.

В този смисъл Русия не успя да изпълни нито една от задачите, които си беше поставила с анексията на Крим. Това, разбира се, не е пълно поражение. Защото мерките, които предприе Западът, за да накара Кремъл да отстъпи, не могат да бъдат наречени "ефикасни". Както и не може да се твърди, че "Путин е победил всички".

*Текстът е публикуван тук>>

 

6 21


ГласувайКРЪСТОСАН ОГЪН

За европейската сигурност


генерал Къртис Скапароти
върховен главнокомандващ на обединените въоръжени сили на НАТО в Европа
Сергей Шойгу
Министър на отбраната на Русия
11%
гласували: 1952
89%

Цялата хронологияХРОНОЛОГИЯ

17 март 2017

Върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Федерика Могерини определи анексирането на Крим като заплаха за всяка държава.


”Запалиха” най-голямото изкуствено слънце

Учени в Германия пуснаха в експлоатация смятаното за най-голямо изкуствено слънце в света.