Защо Чапутович дойде тъкмо в България?

Публикувано: 10:28 | 17 януари 2018
Автор: Александър Андреев, DW*
Сн.: БТА
Новият полски външен министър Яцек Чапутович по време на церемонията по полагане на клетва на новото полско правителство
Новоизбраният полски външен министър Яцек Чапутович избра София за своето първо посещение в чужбина. stat
Защо тъкмо България? Какво очаква Варшава от българските си колеги?

Докато изявата на Доналд Туск произведе голяма новина в България, посещението на неговия сънародник Яцек Чапутович няколко дни по-късно остана в периферията на общественото внимание.

Вярно, че първият е президент на ЕС, а вторият - „само“ външен министър на Полша. И че двамата принадлежат към два настръхнали един срещу друг политически лагера в Полша.

Но независимо от всичко това фактът, че новоизбраният полски външен министър избра за своя първа дестинация тъкмо България, е твърде многозначителен и затова заслужава по-внимателно взиране.

Какво иска Полша?

Да, в момента във ВИП-салона на летище София високопоставените чуждестранни дипломати почти не могат да се разминат - след Чапутович, другата седмица на една от първите си визити пристига и новата външна министърка на Австрия, а междувременно за разговори в София беше и заместник-помощник държавният секретар на САЩ.

Разбираемо, след като в началото на годината България пое председателството на ЕС. И все пак „Яцек", както дружелюбно го нарече във Фейсбук българската министърка Екатерина Захариева, не избра София за първа спирка единствено заради европредседателството.

Два дни по-късно Чапутович отива в Берлин - и полските наблюдатели са категорични, че тази програма е необичайна.

Предишното правителство на управляващата в Полша партия „Право и справедливост" изопна почти до скъсване отношенията както с ЕС, така и с Германия. Сегашният рейд на Чапутович очевидно подава сигнал, че Варшава ще търси затопляне, включително и поради сериозната заплаха от така наречения „ядрен удар" - задействането на член 7 от европейските договори, според който след няколко процедури и при сложно изчислени начини на гласуване една държава-членка на ЕС може да бъде лишена от права заради нарушение на договорите.

Както е известно, такава заплаха надвисна над Полша след спорните реформи в съдебната система и в Конституционния съд, които - според Еврокомисията - не съответстват на европейските ценности и на принципите на правовата държава. Сега Полша възнамерява да внесе проблема и пред съда на ЕС, а след посещението си в София Чапутович иска да го обсъди и със заместник-председателя на Еврокомисията Франс Тимерманс, който междувременно отговори, че ще се радва да види Чапутович колкото е възможно по-скоро.

Какво обаче може да направи България по въпроса? Българският премиер Борисов каза, че се надява България като европредседател да не бъде поставена в позицията да се гласува по член 7 срещу Полша, защото тогава всички щели да имат безсънни нощи.

А външната министърка Захариева обеща добронамерено и безпристрастно отношение с надежда за добър изход по линия на диалога. Ако преведем това на един по-открит български език, отговорът е, че България не може да направи нищо особено. И все пак поляците очевидно разчитат на нея като добронамерен посредник, а навярно и като държава, чийто глас би могъл решително да наклони везните, ако се стигне до гласуване.

Предположения и факти

България едва ли открито ще се присъедини към Вишеградската четворка, която в момента се опитва да се профилира като противотежест на Брюксел и „старите" членки - и която със сигурност ще гласува против член 7.

Но полският външен министър навярно все пак е опипал почвата в София, доколкото „вишеградците" смятат, че „Брюксел" се държи арогантно към цяла Източна Европа и че на бившите комунистически страни мястото им е рамо до рамо с Полша, Унгария, Чехия и Словакия.

Разбира се, за това официално не стана дума, но ентусиазираният консенсус по въпроса за европейското бъдеще на Западните Балкани косвено подкрепя такова предположение. Защото - колкото и опасни да са подобни геополитически размишления - старата идея за онази Източна Европа, която се простира от Балтийско до Черно и Адриатическо море, блуждае във въздуха, а западно-балканските държави са съществен елемент от нея.

В обобщение: в момента България наистина има редкия шанс не само да седи равноправно край кръглата маса на европейската политика, но и да работи по дневния ред. Член 7 срещу Полша и европейската перспектива пред Западните Балкани са две точки от този дневен ред, които - ако София успее да ги „отметне" успешно - ще донесат на страната както повишен авторитет, така и практически ползи и нови приятелства.

А това никак не е малко.

* Текстът е публикуван тук.

0 0


Цялата хронологияХРОНОЛОГИЯ


Учени подреждат пъзела ”българско наследство”

12 научни и културни институции се обединяват, за да наредят пъзела на българското наследство чрез изграждане на Център за върхови постижения.