Казват, че в България ”няма неоцапани хора”

Публикувано: 11:16 | 6 ноември 2017
Автор: Ясен Бояджиев, DW*
Сн.: Shutterstock
Подобни истории, свързани с корупция, със сигурност се разиграват на най-различни управленски нива из цялата страна
Може ли една министерска оставка да бъде "морален акт", но същевременно да обърне морала с главата надолу? В България може. stat
Тези дни ме посъветваха да не пиша за това - темата вече била много остаряла и изтъркана. И наистина - от поредната оставка на поредния министър на здравеопазването (и от предизвикалия я телевизионен репортаж) мина повече от седмица и кой ли вече не се изказа за нея.

На всичко отгоре историята е банална: началник на публична институция (в случая - на една от най-големите държавни болници), разполагащ с голям публичен ресурс, облагодетелства свои близки (зет си и косвено дъщеря си), като с подписа си им възлага изпълнението на обществени поръчки (два договора на обща стойност над милион и половина лева).

Подобни истории са описвани многократно, а и в момента, в който четете този текст, със сигурност се разиграват на най-различни управленски нива из цялата страна. Разиграват се, впрочем, не само в нашата страна, а навсякъде - дори и в държави с далеч по-силна нетърпимост към конфликта на интереси и към корупцията и с далеч по-силна привързаност към законността.

Там обаче след подобни разкрития и след подобна оставка замесените политици и политически сили обикновено гледат всичко да се забрави колкото може по-бързо - и затова просто биха се извинили и замълчали. Но не и в България - тук цяла седмица от сутрин до вечер и с повод и без повод продължават да ни занимават с темата. Тук няма да чуете извинение, а само всевъзможни оправдания.

"Законът е спазен, да говорим за моралната страна"

Първото и най-често повтаряно оправдание бе формулирано от самия лидер на мнозинството в парламента още преди оставката да бъде подадена: "Законът е спазен, тук вече можем да говорим за моралната страна". Това за законността е донякъде спорно.

Наистина, сред изредените в Закона за конфликта на интереси „свързани лица“ не е посочено фактическото съжителство с роднини по права линия (в случая - бащата на внука на министъра няма формален брак с дъщеря му). От друга страна обаче, в момента на сключване на първия договор фирмата, спечелила обществената поръчка, няма задължителните по друг закон регистрации.

Но да не се формализираме, защото по-важно е друго - цяла седмица никой не говори за „моралната страна“, която далеч не се изчерпва само с „моралния акт“ на оставката. Напротив, прави се всичко възможно да се забрави за нея.

"Активно мероприятие"

Така вече цяла седмица тече процес на масирано героизиране на главното действащо лице. Почти всеки изказал се не пропусна да отбележи, че става дума за: „много достоен български офицер“, „достоен човек“, „стойностен човек“, „изключително достоен колега с качества и като лекар, и като човек“, "много качествен администратор и лекар“.

И всички забравиха простия въпрос: морално ли е благодарение на служебното си положение да облагодетелстваш близките си с публични средства (макар и вероятно в рамките на закона)?

Вместо това всички обясняват, че е „грехота такива хора да изгарят“, да се „отстрелват“ и „да им се петни името“, питат се „защо беше нужно такъв човек да бъде отстранен“ и изнамират най-различни отговори.

Някои казват, че случаят бил отдавна известен, а телевизията, излъчила репортажа, изпълнявала „поръчка“, „активно медийно мероприятие“, спуснато отгоре.

Само че въпросът защо точно сега медията се е сетила да изпълни (при това съвсем професионално) присъщата си мисия с нищо не променя фактите около въпросните обществени поръчки и по никакъв начин не може да послужи като морално оправдание за действията на техния поръчител.

Други съзират дългата ръка на „икономическите лобита и мафии“, чиито интереси били засегнати от министъра. Че в здравеопазването има лобита и мафии - това е безспорно. Само че едва ли някое от тях е накарало насила някогашния директор да облагодетелства зет си.

Трети залагат на политически сценарии, като има два основни варианта. В единия опозицията и (чрез свои подчинени) президентът отдавна събирали компромати и ги вадели точно сега, за да дискредитират правителството. Освен това заради „тесни партийни интереси“ се дискредитирала и държавата точно преди председателството на ЕС. В другия вариант, неизвестно заради какво, министърът бил станал неудобен за днешната власт и тя му „скроила шапка“.

Само че и тези сценарии, независимо дали са верни или не, с нищо не променят фактите и не оправдават действията на някогашния директор, който по времето на въпросните обществени поръчки не е знаел нито за европредседателството, нито за бъдещия си министерски пост.

Най-забавно и неадекватно е оправданието, че парите всъщност не били 1,6 милиона (за колкото са двата договора), а „само“ 300 хиляди лева (за колкото били реалните доставки). Тоест, какво толкова? И да има далавера, тя е малка (особено на фона на огромните кражби, осъществявани понякога със съдействието на цялата държавна машина). А освен това като директор министърът бил спестил сума пари на данъкоплатците, като развалил неизгодните договори на предшествениците си. Което обаче също не обяснява защо е трябвало да постъпи като тях.

С главата надолу

Накрая след безброй приказки същият лидер на парламентарното мнозинство, вече окончателно забравил за „моралната страна“, обобщи случая така: „Един човек беше омаскарен, без да има никакви основания за това“.

Тоест, ако въобще нещо се е случило, то е това: един прекрасен човек е пострадал без никаква вина, което едва ли не го превръща в герой и пример за подражание. Така чрез стандартната подмяна на факти и ценности моралът за пореден път бе неусетно обърнат с главата надолу.

Българското общество е толкова често подлагано на тази подмяна, че вече започва да не я забелязва. Което е и нейната основна цел. Тази подмяна внушава, че моралът е нещо относително. Че тук всичко е позволено, стига да не те хванат или да не ти скроят някой номер.

Че е човешко да се изкушиш, че всички го правят, стига да имат възможност, че „няма неоцапани хора“, както казваше навремето днешният премиер. Затова тук смятат за луди хората, които държат на принципите си и не правят компромиси с тях.

А всичко можеше да е толкова лесно и различно - едно простичко извинение щеше да свърши работа.

* Текстът е публикуван тук.

15 0


ГласувайКРЪСТОСАН ОГЪН

Фалшива новина ли е..., а ти помниш ли...?


Деница Златева, зам.-председател на Националния съвет на БСП
Севдалина Арнаудова, ПР на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов
73%
гласували: 172
27%

Цялата хронологияХРОНОЛОГИЯ

10 ноември 2017 г.

Досегашният зам.-финансов министър Кирил Ананиев беше избран от парламента за здравен министър, след като проф. Николай Петров подаде оставка.


Какво разкри казусът ”Главчев”

Правилно е, че Главчев се оттегли. Защото това, което извърши, е наистина недопустимо за една парламентарна демокрация. Но се видя и нещо много страшно.