Как се опитаха да ни върнат в 1990-те

Публикувано: 11:38 | 4 октомври 2017
Автор: Татяна Ваксберг, DW*
Сн.: Shutterstock
Архиви
Номинирането на Антон Тодоров за поста председател на Комисията по досиетата върна разговора там, където беше още преди десетилетия. stat
Общественото мнение очевидно има осезаема тежест дори и в страна като тази на Борисов: това е добрата новина в историята около номинацията на Антон Тодоров за шеф на Комисията по досиетата.

Каква Комисия за досиетата ни е нужна? Въпросът отдавна изглеждаше решен, но ето, че номинирането на Антон Тодоров за поста председател върна разговора там, където беше още преди десетилетия: в онази пошла увереност, че документите служат за "мачкане на врагове", а не за придобиване на знание.

Днес проблемната кандидатура изглежда оттеглена, но самият факт, че изобщо беше издигната, поставя на дневен ред все същия въпрос: каква Комисия ни е нужна?

Да обобщим

Тази, чийто мандат изтича, се прочу с периодичното обявяване на бивши агенти, но основният ѝ принос за историческата наука остана по-скоро в сянка: тя събра под един покрив повечето архиви на тайните служби и осигури на публиката достъп до тях, а на изследователите - възможност да работят.

Книгите, които четем за ерата на комунизма, документалните филми, които гледаме - в голямата си част всичко това би било немислимо без този достъп, който, впрочем, за десет години успя да нормализира и тона на разговора за миналото - снижи се патосът, повиши се всеобщата взискателност към качеството на историческите разкрития.

На този фон самата Комисия започна да изостава от темпото, което беше задала - в нейната работа се усети дефицитът на аналитичност, на конструиран от нея самата исторически разказ.

Изискването за професионално боравене с историческите документи започна все по-често да напомня за себе си, допълвайки останалите изисквания към членовете на Комисията, каквито са например почтеността и политическата неутралност.

Само допреди няколко дни въпросът за следващия състав на Комисията звучеше така: как ще се развива оттук нататък започнатата работа? С извършване на същински (собствени) исторически разследвания? С изготвяне на помагала за системата на образованието? С поддържане на динамичен сайт и с дигитализиране на документите? Със създаване на собствена и обществено достъпна база данни от имена, псевдоними, структури и хронологии? Или най-вече с иницииране на законодателни промени, които да разширят обсега на действащия закон, създаден твърде далеч във времето?

Накратко: единствените въпроси около новия състав на Комисията доскоро бяха свързани само с нуждата тя да се развие и да разшири дейността си. Номинацията на ГЕРБ обаче успя да върне разговора обратно в 1990-те, сякаш последните години изобщо не ги е имало.

Исторически документи бяха обсъждани дни наред в нечистоплътния захлас на отмъщението и със злорадата еуфория от едно ново откритие: че злоупотребата с тях е възможна чрез услугите на държавния бюджет.

Теза, която на свой ред подхранва контрареваншизма на БСП и предоставя аргументи за скандалното предложение на партията Комисията просто да бъде закрита. Скандално, но всъщност съвсем разбираемо, ако се отчете обстоятелството, че архивите отново започват да се употребяват като огнестрелно оръжие.

Добрата новина

Но в цялата тази история има и една добра новина: ГЕРБ отстъпи пред протеста на неправителствени организации, извънпарламентарни партии и групи обществено значими личности. Самият Тодоров каза, че за него темата е вече в миналото. Ако не премятат публиката, ако действително казват истината, можем да си позволим следния извод: общественото мнение очевидно има осезаема тежест дори и в страна като тази на Борисов.

Тук няма място за “обаче”, “само че” и “въпреки това” - ако по-нататъшните събития се развият в съответствие със заявените думи, новината заслужава цялата чуваемост, която едно общество може да мобилизира. Нито един Вежди Рашидов и нито един Божидар Димитров не са били оттегляни така. Макар че бунтовете срещу тях бяха далеч по-бурни.

* Текстът е публикуван тук.
0 0


ГласувайКРЪСТОСАН ОГЪН

Фалшива новина ли е..., а ти помниш ли...?


Деница Златева, зам.-председател на Националния съвет на БСП
Севдалина Арнаудова, ПР на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов
74%
гласували: 186
26%

Цялата хронологияХРОНОЛОГИЯ

10 ноември 2017 г.

Досегашният зам.-финансов министър Кирил Ананиев беше избран от парламента за здравен министър, след като проф. Николай Петров подаде оставка.


Арх. Здравков: Строителният бум на жилища ще е до 2019-а

Има бум в строителството в София, но няма данни за срив на пазара. Голям е интересът към три района, каза главният архитект на столицата в интервю за Дир.бг.