Няма да ни шпионират. Но защо мълчат?

Публикувано: 14:06 | 11 юли 2017
Автор: Татяна Ваксберг, DW*
Сн.: Shutterstock
Закупеният от ГДБОП софтуер не позволява проследяване на чатовете в реално време
Обвиниха българското правителство в тежко престъпление: че се готви да следи масово хората в Скайп, Вайбър, УотсАп и Фейсбук. Истината се оказа друга. stat
В продължение на ден и половина българското правителство бе обвинявано в едно от най-тежките престъпления, които може да се припишат на една власт – че се готви да следи масово хората по социалните мрежи.

Обвинението се оказа неоснователно, но това е само половин новина. Я да помислим над другата половина: защо кабинетът не отрони нито дума в своя защита?

Да припомним какво гласяха съобщенията в неделя и понеделник: че ГДБОП е снабден със софтуер, способен да следи комуникациите на трети лица във Вайбър, УотсАп, Скайп и Фейсбук; че тази придобивка е осигурена с обществена поръчка; че софтуерът би могъл да се използва включително и без съдебно решение.

Беше начертана една страшна картина: с нашите пари е купен шпионски софтуер, който ще се използва срещу нас самите, без никакви съдебни спирачки. Интересното тук е тишината в лагера на презюмирания виновник: защо, наистина, правителството мълча? Защо, след като истината от самото начало е била на негова страна?

Както обясниха блогъри и компютърни специалисти, закупеният софтуер не позволява проследяване на чатовете в реално време, а може да се използва за проникване само в онези телефони и компютри, които физически се намират в ръцете на ГДБОП. Например във вече конфискуваните.

Съвсем похвално действие, защото то улеснява следователите и има потенциала да ускори разкриваемостта на престъпленията. В момента службите са буквално препънати в съвременните технологии, когато разследват дадено престъпление – дори и да са конфискували нечий телефон, те стигат до чата, запазен в него, само ако имат късмет потребителят да е бил небрежен.

Защо кабинетът не се защити?

За мълчанието на кабинета има само две обяснения. Първото гласи: правителството изобщо не смята, че дължи обяснение на хората за каквото и да било. Наблюдаваме го от ден първи на първото правителство на Борисов: единственият отговор на някой публичен скандал е произвеждането на нов скандал, по-гръмогласен от своя предшественик.

Спомнете си "Мишо Бирата", министърката, харесана на бензиностанция, решението на съда в Страсбург за личната отговорност на Борисов за смъртта на Тодор Димов – Чакъра. Ако нещо от всичко това е било коментирано, то непременно със закъснение, непременно в контролирана среда и непременно лаконично.

Същото поведение беше спазено и при дългогодишните протести срещу културната политика или политиката в здравеопазването. Същото поведение беше спазено и около гигантската кражба на име КТБ. Правителството не разговаря, не обяснява, не разяснява и не убеждава. Това е основен принцип на управлението вече трети мандат и случаят от тази неделя само го препотвърждава.

Този кабинет е по-склонен да преглътне неверните обвинения, отколкото да признае, че дължи обяснения за действията си. Дори и потенциалните обяснения да са в негова полза. Борисов вече е проверил, че обвиненията увисват във въздуха с времето и се забравят.

Но той много добре знае, че би разклатил самите устои на изпълнителната власт, ако допусне да влезе в диалог и да поеме ролята на отговарящ. Затова и занапред няма да отговаря.

Като при Държавна сигурност

Второто обяснение за мълчанието от неделя е обусловено от историята на българските тайни служби. В нея е пълно с примери за това как една негодна власт трябва да мистифицира своето могъщество – като непрекъснато поддържа впечатлението, че е толкова всесилна, колкото и готова да използва тази всесилност в ущърб на всекиго.

Архивите пазят достатъчно данни за това, че бившата Държавна сигурност е поддържала живота си в секретност не само от любов към конспирацията, но също и от страх да не бъде разкрита нейната несъстоятелност.

В самия край на режима, например, министърът на вътрешните работи се опасява да не би хората да разберат, че ДС няма специална техника за отваряне на писма, а използва пáрата от най-обикновени ютии. Приложено към днешния ден, това опасение може да звучи и така: колкото по-малко подробности, толкова повече убеденост, че ГДБОП може всичко. Дори и да следи чатовете по непристъпни – засега – социални мрежи.

* Текстът е публикуван тук>>
0 0


ГласувайКРЪСТОСАН ОГЪН

Фалшива новина ли е..., а ти помниш ли...?


Деница Златева, зам.-председател на Националния съвет на БСП
Севдалина Арнаудова, ПР на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов
73%
гласували: 172
27%

Цялата хронологияХРОНОЛОГИЯ

10 ноември 2017 г.

Досегашният зам.-финансов министър Кирил Ананиев беше избран от парламента за здравен министър, след като проф. Николай Петров подаде оставка.


Какво разкри казусът ”Главчев”

Правилно е, че Главчев се оттегли. Защото това, което извърши, е наистина недопустимо за една парламентарна демокрация. Но се видя и нещо много страшно.