Само 4 години, цели 4 години

Публикувано: 16:27 | 20 април 2017
Автор: Николай Големанов
Сн.: БТА
19 април 2017 година. ”Семейна” снимка от първия ден на 44-ото народно събрание
Пълен мандат - това очакване преобладава както за току-що проходилото 44-то народно събрание, така и за още нероденото коалиционно правителство "Борисов 3". stat
А ако тези надежди рухнат, няма да е поради разногласия между ГЕРБ и "Обединени патриоти" (ОП), нищо че всеки ден се намира кой да предрече именно такова минно поле.

В първия ден на 44-ото народно събрание президентът Румен Радев заяви: "Надявам се на пълен мандат! България има нужда от стабилност".

Съвсем същото, но по-различен начин каза пред депутатите вторият човек в ГЕРБ - Цветан Цветанов, който оглавява партийната ПГ: "България е парламентарна република и ни остават 4 години съвместна работа. България е над всичко."

За пълен мандат се застъпиха кажи-речи всички политици освен опозицията, която сякаш държи да прилича на всички български опозиции от четвърт век насам.

То се знае - в пожеланията за устойчиво управление има и чувство за приличие и добър тон. Обажда се и онази естествена приповдигнатост, неизбежна, когато хората започват нещо ново, поне наглед ново.

След първия парламентарен ден дори предпазлив и скептичен наблюдател като социолога Живко Георгиев отбеляза: "Очаквам сравнително неконфликтно, кротко навлизане в новата политическа година".

Пълният управленски мандат на една законодателна власт и излъчената от нея изпълнителна власт (в един или повече състави и цветове) е четири години. Сметнато от днес - до април 2021-а.

Надеждата, на която имаме право

Само че, ако говорим за Важното днес, по-потребно е да погледнем четири години назад, до пролетта на 2013-а. Тях никой не би могъл от пръв опит да си спомни ясно и цялостно. Те са парче време шумно, нервно и раздърпано и със сигурност за България бяха поредното загубено време.

Последният досега пълен мандат приключи в ранното лято на 2009 година. Истина е, че отстъпилият тогава кабинет на т.нар. тройна коалиция беше жестоко критикуван и изборите в онова лято предопределено спечели ГЕРБ.

Но е истина също, че преуспяващата млада партия ГЕРБ няма в актива си пълен мандат. Покрай нея и България вече 8 години не е имала кабинет, нормално управлявал в целия период, в който това му се полага.

Тъкмо тук е първата причина да се надяваме на устойчиво управление до 2021 година.

От трети опит все ще трябва да се получи, още повече че ГЕРБ е вече е видимо зряла партия. Тя е далеч по-сериозна от времето, когато Дянков разпращаше цели ведомства из страната, когато министър можеше да се подбере в случайна среща край асфалта, а борбата с престъпността да избие в гръмки, инфантилно наименувани и често незаконни "операции".

Сега може би в положителна посока ще натежи и честолюбието на лидера на ГЕРБ. Защото от самата си поява в публичното пространство през есента на 2001-ва, та до днес г-н Борисов няма нито един довършен мандат, нито като кмет, нито като депутат, нито като премиер.

Този любопитен статистически факт с годините става все по-видим, по-коментиран и споделян, а в социалните мрежи и по-дребни работи биват повод за дебели изводи.

Но не шансът за една партия, дори голяма, е най-важният мотив да се желае пълен мандат.

За стабилност, относително спокойствие и предвидимост в управлението нужда - и направо жажда, има цялото общество. Много са признаците за това, те са закодирани и в резултатите от последните президентски и парламентарни избори.

В посока "Устойчивост" работи за щастие и наближаващото българско председателство в Европейския съюз. Българските политици (по една унизителна инерция от десетилетия) един през друг преувеличават неговото значение. Но то сега е фактор за временен консенсус и дори за единодействие "там горе". Какво повече да иска българският гражданин, изтерзан от простотии във властта?

Кой би попречил

Идващите 4 години могат да бъдат не само подем за България - препъващ се, оспорван, не идеален, ала все пак подем. Те като нищо могат да заприличат на предишните 4 години - и наистина да ни се сторят безкрайни.

"Коалицията ГЕРБ и Обединени патриоти е доста странна, няма как да издържи 4 години на такава силна опозиция като нашата" - това сколаса вече да каже Драгомир Стойнев от БСП. Лидерът на партията Корнелия Нинова още вчера подметна същата теза, ако това може да е теза.

Оптимистът би заключил, че на тези хора просто са пропуснали да обяснят как е редно да се приказва в тържествения първи ден на нов парламент в демократична страна от Европейския съюз.

Но уви! Проблемът е в нашенското вече традиционно криво разбиране за опозиция. Според него основна нейна цел и призвание е да бутне правителството, а после да се пробва на негово място, разтуряйки възможно повече от онова, което са направили лошите.

Идеята "участваща опозиция" все се оказва недостъпна за българските партии - вчера за СДС и БСП, днес само за БСП, утре за ГЕРБ. Нима някой чу от соцдеец такова изречение "Ние имаме 80 депутати, ние имаме добра основа да участваме по-пълноценно в законодателната власт в Република България"?

Никой не е чул. И няма да чуе. За сметка на това с 80 депутати, с къкреща реваншистка нагласа за предсрочни избори и с готовност за тайно или явно сътрудничество с ДПС много пакости стават възможни.

Над лелеяната стабилност друг риск виси откъм ГЕРБ. По-точно от упоритото спрягане на "мажоритарна" реформа в избирателната система. То говори, че в партията на Бойко Борисов е жив и буден меракът за такива предсрочни избори, от които тя най-сетне да излезе с абсолютно мнозинство и да управлява сама, без коалиционни досадници.

От формацията, току-що спечелила изборите, напълно може да изригне такава авантюра. Вероятно ще е след съкровеното председателство на ЕС, в някакъв подходящ момент.

На г-н Борисов авантюрата би свършила работа около местните избори през 2019 година. ГЕРБ вече от години владее умението да укрепва откъм общините позициите си в бизнеса и във властта, или обратното - във властта и в бизнеса.

Разбира се, решение за нови предсрочни избори няма да е лесно. (Не беше лесно дори за Ердоган в късното лято на 2015 година.)

През март екип на института "Иван Хаджийски" в традиционния си месечен анализ огледа и хипотезата за мажоритарно "прелегитимиране" на Борисов. Изводът бе следният:

"Това е и крайно рискована операция с реалната опасност да доведе до политическо дерайлиране."

* * *
Ако отстраним неприятната мисъл за намеса на външни фактори, единствените сили, откъм които може да падне бариера пред желания пълен мандат на 44-ото Народно събрание и на бъдещия кабинет, са ГЕРБ и БСП. Така се очертава, поне засега.

Парадоксално изглежда. Но когато парадоксите си търсят комфортна територия, най-често кацат на планетата Политика.

И се случва даже да видим как целият световен елит е приведен - я в поклон, я в трепетно ослушване - пред екстравагантен дилетант, комуто точно преди две години хрумна да се пробва в управлението на голяма държава.
3 1


ГласувайКРЪСТОСАН ОГЪН

За сблъсъка ГЕРБ/БСП на президентските избори


Бойко Борисов
министър-председател
Корнелия Нинова
председател на БСП
27%
гласували: 135
73%

Цялата хронологияХРОНОЛОГИЯ

4 май 2017

Парламентът гласува кабинетът "Борисов 3".


Ще тръгнат ли мигрантите и през Черно море?

Зачестиха случаите на пристигащи в Румъния бежанци. Дали през Черно море не възниква нов маршрут? Какви са позициите на Румъния и как ще реагира България?