Руската икономика е в стагнация сега и в обозримо бъдеще

Публикувано: 12:33 | 9 февруари 2018
Автор: Константин Сонин*, ”Проджект синдикът”
Сн.: БТА
Политическа промяна в Русия не се очертава
В началото на 2018 година руската икономика е в стагнация. stat
Няма статистическа аномалия: средният годишен растеж през периода 2008-2017 година в Русия е бил само 1,2%. Миналата година брутният вътрешен продукт (БВП) на Русия се е увеличил с 1,5% в сравнение с 2,5% в еврозоната и 2,3% в САЩ - двете развити икономически сили, които би трябвало да растат с темп по-нисък с 2 до 3 процентни пункта в сравнение с развиваща се икономика като Русия. А прогнозите и на руското икономическо министерство, и на Световна банка, и на Международния валутен фонд са, че слабото представяне на руската ще продължи.

Ускоряването на темпа на нарастване на руската икономика ще стане възможно само с дълбоки структурни реформи, защото икономиката стагнира при пълна натовареност. При безработица от 5,5 % за пета поредна година - равнище, на което почти всяка развита страна би завидяла - има малко безработни, които да бъдат върнати на трудовия пазар. Производствените мощности в промишлеността сега са натоварени почти на същото равнище, на което бяха през предишните два пика (2007-2008 и 2013). Това означава, че няма възможности да се разчита на растеж, използващ ненатоварени мощности.

Именно затова централната банка, давайки си сметка, че активната парична политика не може да помогне при тези условия, успя да свали инфлацията до 2,5% с годишно натрупване, а това е най-ниското й равнище през 25-те години на руски капитализъм. Ако цените на петрола не започнат трайно да се повишават, а това е малко вероятна перспектива, единственият източник за растеж в Русия е производителността. А това ще изисква значителни реформи.

Една от тях би могла да бъде да се увеличи достъпът на чуждестранните инвеститори. През последните 10 години чужденците бяха лишени от възможността да правят капиталовложения в над 40 отрасъла, определяни от правителството като "изключително важни за сигурността". Тази забрана облагодетелства националната промишленост, но значително намали достъпа на Русия до финансовите пазари, и нещо още по-важно, до нови технологии, които следват финансовите потоци.
Финансовите санкции, последвали насилственото "повторно присъединяване на Крим" към Русия през 2014 година, засилиха още повече изолацията на Русия. Същото важи и за стъпките, предприети като ответна реакция от Русия: мащабни търговски ограничения, включително и категорична забрана на вноса на хранителни продукти от ЕС и САЩ. Отмяната на тези ограничения ще даде незабавен тласък на икономиката, но и ще увеличи в дългосрочна перспектива БВП.

Друга много необходима реформа е приватизацията. През 90-те години бяха раздържавени много руски активи. Само че през 18-те години на управление на Владимир Путин процесът до голяма степен бе преобърнат и днес контролираните от държавата компании представляват близо три-четвърти от БВП на Русия.
Макар национализацията да бе почти толкова мащабна като предхождалата я приватизация, тя не бе последователна, нито бе публично заявена като официална политика. Някои предприятия бяха национализирани, за да бъдат създадени "национални шампиони", които да са конкурентоспособни на глобалните пазари. Други пък бяха върнати в лоното на държавата при налагането на политически контрол върху предполагаеми поддръжници на опозиция.

Част от промишлените активи попаднаха под контрола на държавата като последица от глобалната икономическа криза от 2008 година. А откакто Елвира Набиулина пое управлението на Руската централна банка през 2013 година, повечето големи частни банки бяха национализирани като част от усилията за изчистване на банковата система.

Независимо какви са аргументите на правителството за национализацията, факт е, че в компаниите, контролирани от държавата, се шири неефективност и те работят по схеми, които поощряват корупцията. Ако Русия цели да построи истински динамична икономика, подкрепяна от промишлени компании, които са конкурентоспособни в глобален мащаб, тя трябва да изгради по-силен частен сектор.

Икономическата реформа започва с политическа промяна. В една зряла демокрация такава промяна често идва след икономическа криза, когато гражданите гласуват за ново ръководство, което е поело ангажимент да направи реформи. В страна без силни демократични институции такава промяна може да настъпи под формата на революция или да стане мирна, макар понякога и недемократична, смяна на властта.

За Русия обаче политическата промяна изглежда не се очертава на хоризонта. През март 2018 година на президентските избори Путин, който се ползва с пълната подкрепа на руския елит, както и с пълен контрол върху медиите и държавния апарат, ще спечели срещу привидните си опоненти. Алексей Навали, популярен опозиционен лидер, защитава антикорупционна платформа, която да даде отговори на предизвикателствата пред руската икономика и включва някои пазарно ориентирани реформи.

Той обаче е възпрепятстван да участва в изборите.
Така че почти със сигурност Путин ще спечели четвърти мандат.

Текстът е публикуван на 5 февруари.
Превод от английски с малки съкращения: Румена Вълчева, БТА


*Константин Сонин е професор в чикагския университет Harris School of Public Policy и гостуващ професор във Висшето училище по икономика в Москва, както и сътрудник на Institute of Transition Economics в Стокхолм.


5 6


ГласувайКРЪСТОСАН ОГЪН

Кой е спасил българските евреи?


Мария Захарова, говорител на МВнР на Русия
Екатерина Захариева, министър на външните работи на България
22%
гласували: 491
78%

Цялата хронологияХРОНОЛОГИЯ

27 март 2017

Руският опозиционер Алексей Навални е осъден за организиране на протест.


Активизира се Източният маршрут на мигрантите

Миграционната криза в Европа продължава, независимо от намаляването на миграционните потоци от Северна Африка, Близкия Изток и Азия през 2017 г.