САЩ стесняват фокуса си към Югоизточна Азия

Публикувано: 11:07 | 15 ноември 2017
Автор: Фил Орчард, Geopolitical futures*
Сн.: Getty Images/Guliver Photos
Американският президент Доналд Тръмп бе посрещнат неотдавна тържествено във Виетнам
stat
Отношението на САЩ към района на Югоизточна Азия не се е променило кой знае колко. Политиката на Вашингтон все още е насочена към свободата на мореплаване и пътуване, полагане на основите на икономически ред базиран върху правила и нуждата да се помогне на по-малки държави да спрат разпространението на влиянието на по-големи сили (чети Китай).

Някои аспекти от политиката на САЩ спрямо района обаче претърпяха промяна. Както и се очакваше, Тръмп се отказа от някои търговски договори – които бяха важна част от старата стратегия на Вашингтон – и даде знак, че може ще последва друг ход – участие и контрол над горещите точки, каквато например е Южнокитайско море.

Но подчертаното съобщение от стратегията на Тръмп за региона е, че САЩ няма да се оттегля от Югоизточна Азия, въпреки несигурността относно бъдещите начинания на Вашингтон в района.

Белият дом просто няма да се обвързва с ангажименти, които не се отклоняват от интересите на САЩ.

САЩ като медиатор

Водещите цели на новата външна политика на САЩ бяха разкрити и от предложението Тръмп да бъде посредник в между Китай и страните от Югоизточна Азия в решаването на спора относно Южнокитайско море.

САЩ не могат да са миротворецът в Южнокитайско море, най-вече защото действията на Китай в региона са предизвикани главно от позицията на Вашингтон в Западния Тихи океан.

Докато САЩ оказват военен натиск срещу това, което е познато като Първа островна верига (Япония, Тайван, Филипините и Индонезия), то Китай винаги ще се чувства заплашен от блокирането на водните пътища, които са жизненоважни за ориентираната към износа икономика на Китай.

Единствената възможна стратегия, с която Пекин би си осигурил сигурен източник към Тихия океан е да постигне споразумение с една от изброените четири страни, която не би се съюзила с външна за региона сила в евентуален конфликт.

Китай разчита, че мощта му спрямо другите страни от Югоизточна Азия, би спряла желанието за конфронтация сред южните съседи, като ги насочи към далеч по-приятното сътрудничество, особено на икономическия фронт. Но дори ако тази стратегия се провали евентуално, Пекин все още ще разполага с времето да подсигури своите военноморски позиции.

Предложението на Тръмп да бъде посредник не е това което изглежда и трябва да обърнем внимание на две неща.

Първото е, че САЩ разполагат с възможностите и желанието да си подсигурят ключовите интереси в Западния Тихи океан, и Китай не може да попречи на това. По този начин САЩ се превръщат в арбитър по морските въпроси, които Вашингтон прецени, че го засягат или си заслужават участието.

Второ, интересите на Китай в Южнокитайско море не е задължително да бъдат противопоставени на тези на САЩ, което означава, че Пекин трябва да се страхува само ако не остави на Вашингтон и неговите съюзници друг избор освен да се опит да действа твърдо и със сила.

Главният американски интерес в Южнокитайско море е да се попречи на започването на евентуален конфликт, който би попречил на морската търговия. Около 30% от световната морска търговия и половината от петролните танкери минават през водите на Южнокитайско море годишно.

САЩ сигнализират на Пекин, че желаят да помогнат на Китай да постигне споразумение с останалите държави в региона, което би облекчило китайските притеснения, по начин, съобразяващ се с международните правила. Но ако Китай приеме, това би означавало да се откаже от претенциите си относно спорните води.

Така САЩ едновременно с това дават знак, че по-нататъшно китайско разширяване ще си има цена. Например, бе свикано първата от 10 години среща на Четворното споразумение за сигурност, включвало САЩ, Япония, Индия и Австралия, което има за цел да се подготви за евентуална китайска агресия.

Недостатъци

Недостатъците за Вашингтон ако САЩ си „измие ръцете“ от териториалните спорове в Южнокитайско море, ще сигнализира на държави като Филипините и Виетнам, че на Белия дом не може да се вярва. Това дава надежда на Китай, че съседните държави биха приели като вече свършен факт възходът на Пекин като хегемон в региона. Освен това трябва да се отбележи, че лидерите на Филипините и Виетнам изглежда отхвърлиха предложението на Тръмп.

Родриго Дурерте не хареса идеята за американска военна намеса в проблема, а Виетнам продължи преговорите си с Пекин. И двете държави внимателно и малко ще подсилят военното сътрудничество с Вашингтон и разчитат на възможността,че голяма криза би заплашила интересите на САЩ в региона, по този начин отлагайки възможна интервенция.

Но самият факт, че те не искат да ядосат Пекин, включвайки американците в преговорите говори достатъчно за влиянието, което Китай има и ограниченията за САЩ.

Сегашната позиция на САЩ що се отнася до търговията също е неприятна. Транстихоокеанското търговско споразумение трябваше да играе роля за спиране на търговското влияние на Китай в региона и подсили партньорството на САЩ със страните от района.

Тръмп обаче се отказа от него, като иска да го замени с редица двустранни договори. Донякъде Япония запълва дупката на икономическия фронт, противопоставяйки се на китайските инвестиции в Азия.

Като цяло, визитата на Тръмп към Югоизточна Азия разкри реалността, че новата стратегия на САЩ не е чак толкова различна от това, което Вашингтон правеше в региона преди.

САЩ винаги са били готови да бъдат въвлечени във война, обвързвайки се с проблема около Южнокитайско море. Като резултат САЩ се ограничиха най-вече до символични действия, докато се опитват да подсили военните си бази в района на Първата островна верига.

Предаването на военните тежести върху съюзниците бе политиката на САЩ в продължение на десетилетие. Това, което е по-различно е, че Вашингтон вече по-открито се фокусира върху своите най-важни интереси.

* Превод: "Фокус".

Текстът е публикуван тук.

0 0


ГласувайКРЪСТОСАН ОГЪН

За климатичните промени и величието


Доналд Тръмп, президент на САЩ, към американците
Еманюел Макрон, президент на Франция, към американците
22%
гласували: 406
78%

Цялата хронологияХРОНОЛОГИЯ

1 юни 2017 

Доналд Тръмп обяви, че оттегля САЩ от Парижкото споразумение за климата.


Арх. Здравков: Строителният бум на жилища ще е до 2019-а

Има бум в строителството в София, но няма данни за срив на пазара. Голям е интересът към три района, каза главният архитект на столицата в интервю за Дир.бг.