Какво остана от германското гостоприемство?

Публикувано: 15:05 | 26 юни 2017
Автор: Рихард Фукс/ DW*
Сн.: Getty Images/Guliver Photos
Постепенно обаче еуфорията отшумя. И настъпи отрезвяване
В началото беше голямата еуфория: кадрите с бежанци, посрещани от германците с цветя, плюшени мечета и топлото "добре дошли", обиколиха целия свят. stat
Как стоят нещата днес? Има ли я още онази "култура на гостоприемството"?

"Ще се справим!" - никое друго изречение на Ангела Меркел не е предизвиквало толкова разгорещена полемика, колкото изявлението ѝ, че Германия може и ще се справи с предизвикателствата на бежанската криза. Едни отправяха прочувствени хвалебствия, други остро критикуваха позицията на канцлерката, а представители на дясноекстремистката сцена обсипваха Меркел с вербални изблици на ярост.

В международен план германската канцлерка получи признание и приветствия от най-различни краища на света, а кадрите от лятото на 2015 показваха различните проявления на новата германска "култура на гостоприемството". Хиляди доброволци работеха до пълно изтощение, за да снабдят прииждащите бежанци с дрехи и хранителни продукти, а те се отблагодаряваха, развявайки германски знаменца и позирайки със снимки на канцлерката. В онези дни и седмици Германия се представи като човечна и отворена към света страна - и за по-малко от три години прие над 1,5 милиона бежанци.

Краят на еуфорията


Постепенно обаче еуфорията отшумя. И настъпи отрезвяване. Терористичните нападения във Вюрцбург, Ансбах и Берлин превърнаха вътрешната сигурност в основна тема на предизборната борба, а затварянето на Балканския маршрут беше последвано от вътрешнополитически дебат за капсулирането на Германия.

Но и сред бежанците расте разочарованието - заради липсата на достатъчно езикови курсове, заради затруднения достъп до трудовия пазар, заради ограничените възможности за събиране на разделени семейства. Стигна се дори дотам, че няколко хиляди бежанци и мигранти се възползваха от програмите за доброволно завръщане в родината. И ако в началото се говореше преди всичко за шансовете на миграцията, сега става дума най-вече за едно: как бежанците с отхвърлени молби за убежище да бъдат върнати възможно най-бързо в родните им страни.

Гюнтер Буркхард, директор на правозащитната организация "Pro Asyl", го формулира съвсем еднозначно: по неговите думи, тъй прехвалената политика на гостоприемството вече не съществува. "Лятото на гостоприемството беше последвано от дълга зима, която продължава и в сегашните летни месеци. Ето един ясен сигнал за това: под натиска на правителството Федералната служба за миграцията и бежанците обработва молбите за предоставяне на убежище буквално като на конвейер", казва Буркхард.

Тежки упреци отправя и адвокатът Виктор Пфаф, който от над 30 години представлява търсещи убежище при прослушванията. "Когато един служител, който води изслушване, свързано с Турция, кара търсещия убежище да му диктува името на лидера на ПКК Абдула Йоджалан, защото изобщо не знае кой е този човек, тогава е повече от ясно, че изслушването просто трябва да бъде прекратено", казва адвокатът. И дава още един пример: с цел да ускорят процедурата, службите използват специален софтуер за превод. Но никой не проверява доколко смислени са преводите, записани в протоколите от изслушванията. "Така възникват протоколи, които отчасти са напълно неразбираеми", казва адвокатът и твърди, че властите използват и друг трик: молбите за убежище, подадени от малолетни, се разглеждали чак при навършване на пълнолетие, след което били отхвърляни с обосновката, че след връщането им в родината засегнатите вече можели сами да се грижат за прехраната си.

Две години след паметното "Ще се справим"

Статистическите данни показват, че подобни мерки дават ефект: за първите пет месеца на тази година са били отхвърлени 107 000 молби за убежище, като 32 000 от тях са били подадени от афганистански граждани. След серията терористични нападения в Афганистан екстрадирането на мигранти от тази страна беше временно прекратено, но Гюнтер Буркхард от "Pro Asyl" е убеден, че съвсем скоро федералното правителство ще поднови връщането на бежанци в Афганистан. Причината, според него, е от вътрешнополитически характер: "По този начин правителството иска да отнеме вятъра от платната на десните популисти", казва експертът.

Вътрешният министър Томас де Мезиер редовно отхвърля подобни критики. "Репатрирането не е някакъв злонамерен акт на държавата, а изпълнение на действащото право", заяви той наскоро в интервю за "Ди Цайт". Във всеки случай е ясно едно: две години след връхната точка на бежанската криза, изречението "Ще се справим!" вече има съвършено друго звучене.

*Текстът е публикуван тук >>
1 0


ГласувайКРЪСТОСАН ОГЪН

За отмяната на постановлението за интеграция на бежанците


Емил Радев
евродепутат от ГЕРБ
Валери Жаблянов
БСП
6%
гласували: 225
94%

Цялата хронологияХРОНОЛОГИЯ

8 февруари 2016

Министрите на вътрешните работи от 15 европейски страни, сред които България, постигнаха съгласие да държат Балканския маршрут за миграция затворен.


Любопитни данни: ето как живеем

Близо 90% от българските мъже до 24-годишна възраст живеят с мама и татко, а след като се задомят, рядко помагат на жена си в кухнята.