Климатичните катастрофи: Краят на ужасните гущери

Публикувано: 11:40 | 6 юли 2017
Автор: Иво Некитов
Сн.: Shutterstock
Продължителният динозавърски рай и неговият ужасен край
Падането на Юкатанския метеорит не е най-голямата катастрофа в историята на планетата, но със сигурност е една от най-зрелищните и важни за еволюцията. stat
Мезозоят, или ерата на средния живот, продължава  кръгло 180 милиона години.

Климатът през повечето време е бил близък до това, което днес бихме нарекли "райски": топъл и ласкав, влажен, без резки температурни амплитуди както в планетарен, така и в сезонен и денонощен мащаб. Изключение са няколко милиона години в началото и един сравнително кратък период по време на Юра, средната от трите му части.

Мезозоят започва преди 242 милиона години, по време на сибирските огнени земи и завършва преди 65 милиона години с падането на Юкатанския (Чишулубски) метеорит и Деканските огнени провинции.

Състои се от три части: Триас, Юра и Креда.

В началото климатът е бил по-сух, заради факта, че тогавашните континенти са били слети в един суперконтинент, наречен Пангея.
С напредването на Триас първоначално той се разцепва на две части: Лавразия и Гондвана, образувайки един от най-важните водни басейни в историята на планетата ни: топлият драйвер на климата за дълги десетки милиони години океан Тетис.

Вижте на картата как се е изменяла сушата през последния четвърт милиард години.

Две по-малки катастрофи, поне едната от които вероятно е причинена от метеоритен сблъсък, са се случили съответно в края на Креда  и  по време на Юрския период.

В края на Юра и началото на Креда, последната третина на Мезозоя, започва и разделянето на Северна Америка и Евразия, т.е разцепването на Лавразия и отделянето на бъдещите Антарктида и Австралия от една страна и Южна Америка и Африка. Това е началото на образуване на Атлантическия океан.
По време на Триаския период Южна Америка се отделя от Африка и продължава формирането и разширението на Атлантическия океан.

Климатът по време на Мезозоя е средно с 6 до 8 градуса по-топъл от днешния, но има една много съществена разлика: с изключение на кратки периоди, на планетата не е имало никакви ледени шапки, нито по полюсите, които тогава са били в океански води, нито по планините, не и трайни ледници.

Океаните са били значително по-топли от сегашните и това е изиграло решаваща роля при катастрофалния край на този дълъг и изпълнен с взривоподобно развитие на живота период.

Факт е, че динозаврите и стотиците и хиляди видове, които наричаме с това име, не са успели да развият разум, ние и нашите братовчеди - приматите,  сме го сторили за стократно по-кратък период.

Няма как да получим сигурен отговор на въпроса "защо" се е случило така, но фактите си остават. Твърде е възможно отговорът да е "защото не им се е налагало" - имали са всичко, храна, вода, топлина и не се е налагало да развиват разум, за да се спасяват от катастрофално сриващи се температури, суша, сняг и лед.
В последните милиони години на своя огромен времеви прозорец, все пак динозаврите са излъчили няколко доста интелигентни хищни вида: повратливите, бързи и умни велосираптори, например.
Но все пак, след тях е останал само спомен под формата на вкаменелости и ...толкова.

Всъщност, последните схващания са малко по-различни: оказва се, че птиците са много по-близки генетично до динозаврите, отколкото днешните гущери или крокодили - парадоксално, но доказан факт.

Нека се върнем към катастрофалния край на този динозавърски рай.
Той настъпва буквално за миг. Случайността и гравитацията срещат един 20-километров астероид и нашата планета.
Сутринта на 12 юли (това е шега, разбира се, но  може да приемем,  че на планетата ни тогава е бил един вечен юли в температурно отношение) в шелфа до днешния полуостров Юкатан с огромна скорост, под ъгъл около 30 градуса от югоизток пада скалист астероид с диаметър около 20 километра.

Парчета камъни, стопени и остъклени, застинала лава, са намерени в съответния слой на места отвъд днешните територии на щата Орегон на северозапад.
Мнозина от любознателните читатели, както и пишещият тези редове, са се питали, защо все пак почти нищо на сушата не е оцеляло, нищо с големина над дребна мишка, от гръбначните?

Отговорът е комплексен: Първо глобалната няколкогодишна зима, подобна на онази от началото на Мезозоя, по време на Сибирските трапове. Второ, рязкото повишение на температурата след изясняването, но най-важното: "глобалната десетминутна фурна".

Минути след удара, изхвърлените в екзосферата на планетата ни парченца камъни, лава и други горещи продукти, започват да се завръщат в атмосферата с огромна скорост. При това - навсякъде. При триенето те се нажежават буквално до червено и излъчват огромно количество инфрачервени лъчи, т.е. топлина.
Все едно планетата ни за няколко до няколко десетки минути се е превърнала във фурна: грилът е включен на над сто градуса.
Вероятно далеч над 90 на сто от горите са изгорели, а всяко животно, което:
  • не е било в достатъчно дълбока вода
  • не е имало дупка в земята да се скрие или
  • не е имало късмета да бъде на дъното на някоя много дълбока долина, просто се е опекло: кожата му се е нагряла до над 100 градуса поне за няколко минути.

Спорно е дали няколко до няколко десетки достатъчно мощни конвективни купесто-дъждовни системи (облаци) не са осигурили още някакъв процент оцеляване, но това е било съпроводено с такива термични ветрове, със скорости, които не можем да си въобразим днес, че едва ли някой с размер по-голям от полска мишка е оцелял.

И така, тогавашният "топ-резултат" на 400 милиона години еволюция е унищожен буквално в един миг, разчиствайки поле за развитие на нашите предци - споменатите примитивни гризачи с размер на полска мишка от хладните дупки в напечената земя.

В следващата статия очаквайте: Битката между кокошките и бозайниците и Еоценовият термален максимум, при който  Земята  за втори път за малко не загива от жега.
53 1


ГласувайКРЪСТОСАН ОГЪН

За причините за наводнението в Мизия


Инж. Венцислав Василев
областен управител на Враца
Д-р Виолин Крушовенски
кмет на Мизия
11%
гласували: 340
89%

Цялата хронологияХРОНОЛОГИЯ

7 октомври 2016

Близо 480 души са загинали в Хаити според последна равносметка за жертвите от особено мощния ураган Матю, бушувал в Карибския район преди да се насочи към югоизточното крайбрежие на САЩ. Четири са жертвите в Доминиканската република, големи щети има в Куба и на Бахамите.


Бюджет 2018: Пари за образование, здраве и сигурност

В бюджет 2018 повече пари ще има за образование, сигурност и здравеопазване и социалната сфера. Предвидени са пари за бойна техника и АМ "Струма".