Трудният и объркан път към Белия дом

Публикувано: 13:05 | 7 март 2016
Автор: Николай Големанов
Сн.: Архив Дир.бг
Процедурите и правилата на надпреварата към Белия дом объркват дори американците
Наесен САЩ ще изберат своя 45-и президент. А самите избори са 58-и поред. Числата не съвпадат, тъй като доста президенти са заемали поста повече от един мандат. stat
Избори за президент на САЩ има само във високосна година; това е може би най-известната подробност за тях. Гласува се през ноември, не в неговия пръв вторник (както понякога смятат), а в първия вторник след първия понеделник от месеца.

Хелоуин (денят на Вси светии, празнуван до късно вечерта на 31 октомври) е сред причините отдавна да възникне уговорката "след първия понеделник”. Очевидно тя има значение само в години като сегашната, която хем е високосна, хем ноември започва във вторник.

Следователно 8 ноември 2016-а е денят, в който ще бъде избран 45-ият президент.

Избирателната система в САЩ се слави като много сложна и почти неразбираема. Успоредно с юридическите норми в нея значение имат и традиции, които не са едни и същи в отделните щати, нито в партиите.

Най-различни правила

Сложността и разнообразието на правила и процедури не подминават и сегашния период от предизборната борба. Това са т.нар. първични избори (primaries), процесът, в който се определят партийните кандидати за президент. А тъй като в САЩ от около 150 г. реална тежест имат две партии – Демократическата и Републиканската, под светлината на прожекторите протичат само две битки.

Последната дума за номинациите във всяка партия има т. нар. конвенция – американската дума за национална партийна конференция или конгрес. В момента се излъчват делегатите, които ще гласуват на двете конвенции през юли. А техният състав дава известна представа кой претендент какви позиции има в даден щат и момент.

Сегашната надпревара е част от предизборната кампания, но не е регламентирана в конституцията. Тя е по-скоро вътрешна работа на партиите и там е оглаждана десетилетия. Но някои подробности, изисквания и срокове получават и правна сила.

Любопитна е, например, разпоредбата в малкия североизточен щат Ню Хемпшър: първичните избори там да бъдат във втория вторник на март. Но същият закон препоръчва датата да се изтегли, така че да е поне една седмица по-рано от гласуването в който и да било друг щат.

И в тази кампания в Ню Хемпшър бяха първите избори (9 февруари) Именно там Доналд Тръмп спечели първата си реална победа в надпреварата в консервативната Републиканска партия. (По-рано той водеше само според социологическите проучвания и вътрешнопартийните дебати, започнали през септември м.г.)

С цели 35,34% от гласовете милиардерът - новак в политиката, остави втория, губернатора на Охайо Джон Кейсик далеч назад (с 15,81%). При демократите същия ден „революционният демократ” Бърни Сандърс сензационно разби Хилъри Клинтън с 60,4% срещу 38 на сто.

Всъщност „първичната кампания” – както и в други години – започна в щата Айова. Там сенаторът от Тексас Тед Круз би Тръмп с 27,6% на 24,3%, докато Клинтън спечели 49,9%, следвана по петите от Сандърс (49,6%). Това стана на 1 февруари, то обаче не отнемат на Ню Хемпшър неговото първенство „по закон”, тъй като в Айова... не е имало избори. Защо?

Като цяло наричат процеса „първични избори“, но не навсякъде има същински избори с бюлетини. В десетина щата, включително Айова, се практикуват големи „партийно събрание“ (амер. - caucus), със спорове, обсъждания и явно гласуване, даже с просто вдигане на ръка. Събранията биват или публични, или закрити.

Двете системи – избори и събрания, могат да се прилагат и в смесени варианти. Съществуват и доста други особености по щати и партии; различни правила определят дори кой участва в гласуването.

При демократите, например, т. нар. суперделегати за конвенцията не се избират; такива са конгресмените, сенаторите, губернаторите от партията. Делегати по право има и в Републиканската партия, но те са малко и статутът им е различен.

Без изненади не може

В онези два-три щата, където започват „първичните избори”, не се печели реално кой знае какво. Но медийното любопитство към тях е толкова изострено, че се стига до големи изводи и подвеждащи „поличби”. Главно поради този ефект през 1988 г. е въведен т. нар. супервторник - първото в кампанията гласуване в много щати наведнъж. Тази година те са бяха 11, в други години са били и по-малко, и много повече. Този вторник може да е на различни дати; през 2008 г. - 5 февруари, през 2012-та - 6 март, а неотдавна беше на 1 март.

Денят става „супер“, защото с него претендентите се оказват хвърлени „в дълбоката вода“, в трудностите и разходите на национална кампания. За някои той се превръща в трамплин, за други е праг, който им подсказва навреме да се махнат от състезанието.

Разбира се, серията вотове дава материал за относително по-надеждни предвиждания и анализи. Така, при републиканците сега излиза на преден план интригата ще остане ли Тед Круз основен опонент на Тръмп и ще съумее ли да обедини партията против възхода на милиардера популист.

Но изненади все ще има, не ги изключват и категоричните сякаш числа след супервторника и онзиденшната «суперсъбота».

Следват данни на агенция Блумбърг, които показват положението преди 6 март. Освен супервторника те отчитат съботните републикански избори в щатите Канзас, Луизиана, Мейн и Кентъки, както и събранията на демократите в Канзас и Небраска, и изборите им в Луизиана.

Доналд Тръмп си е осигурил към онзи момент общо 378 делегати. Преднината му е голяма, но Тед Круз в събота стопи част от нея – съответно той и Марко Рубио (по съвпадение и двамата от кубински произход) разчитат съответно 295 и 123 гласа за конвенцията. Джон Кейсик има 34 делегати, а Бен Карсън с неговите осем реши най-сетне да се оттегли от надпреварата. За разпределяне остават 1627 републикански делегати, а номинацията се пада на онзи, който в ключовия момент събере 1237.

Аритметически погледнато, Тръмп е застрашен. Политически обаче все още е под въпрос дали «ултрасите» и по-разумните среди в РП могат да намерят общ език, за да го спрат.

В далеч по-комфортно положение изглежда в своята партия Хилъри Клинтън. Преди неделя, 6 март тя имаше зад гърба си 1121 делегати, а за номинацията при демократите й стигат 2383-ма. В нейната бройка влизат и 458 суперделегати (от всички щати), които са й обещали своята подкрепа. При Бърни Сандърс те са 22-ма от общо 479 делегати.

Явно тук рязък обрат е малко вероятен. Щипка неизвестност "поръсват" суперделегатите. Те (както и част от избраните делегати) не са обвързани с вота от първичните избори; 15% от участниците в конвенцията ще могат да гласуват, както сами решат в този ден.

Най-сетне досега първични избори е имало в доста по-малко от половината щати. А доста от предстоящите сблъсъци имат потенциал да променят съотношението на силите. Още повече в много от тях избраните делегати няма да се разпределят пропорционално на гласовете, дадени за претендените. Ще важи принципът «победителят взема всичко».

И тъй, какво предстои

Комплект важни схватки се задават, например, във вторник, 15 март, във Флорида, Илинойс, Северна Каролина, Мисури и Охайо.

На 19 април, също вторник, е ред на североизточния щат Ню Йорк (наглед малък, но с население 20 милиона души). Точно седмица по-късно ще се гласува в 5 щата едновременно.

Последният ден с първични избори в повече от един щат тази година е 7 юни. В този вторник ще гласуват Калифорния, Монтана, Ню Джърси, Ню Мексико и Южна Дакота.

Републиканската конвенция е насрочена за 18 – 21 юли. Тя ще бъде в Кливлънд, щата Охайо.

Конвенцията на Демократическата партия ще бъде от 25 до 28 юли във Филаделфия, Пенсилвания.

След като двамата основни кандидати бъдат известни, започва финалната надпревара към Белия дом. В нея ще участват и още двама-трима души, но те обикновено са по-скоро «за цвят». Свой кандидат, например, ще излъчи т. нар. Либертарианската партия.

Не е изключено да има и независим, каквато заявка вече направи медийният и финансов магнат Майкъл Блумбърг. Но освен милиардер, той е и опитен политик, и сигурно си дава сметка, че в изборите за президент на САЩ независимите кандидати традиционно... нямат никакви изгледи за победа.

На 26 септември започват големите дебати между кандидатите за президент, а на 4 октомври се сблъскват подбраните за техни вицепрезиденти.

Големи президентски дебати са насрочени и за 9 и 19 октомври. В американската политическа практика тези последни спорове често имат много силно, ако не и решаващо влияние върху крайния резултат. На 24 октомври започва т. нар. ранно гласуване (до 4 ноември), включително по пощата (последен срок за пускане на писмото е 28 октомври).

Самите избори са на 8 ноември. Обикновено победителят става известен същата вечер, по предварителни данни.

Но и с този момент не всичко е приключено, тъй като изборите за президент на САЩ са непреки. Във важния вторник американците избират - според своите предпочитания - членове на Избирателната колегия, чиито брой е определен за всеки щат долу-горе пропорционално на неговото население.

Тези «свръхизбиратели» ще пуснат гласовете си на 19 декември, а официалният окончателен резултат от избора ще бъде провъгласен на 5 януари 2017 г. (Така на 8 януари 2009 г. Конгресът утвърди победата на Барак Обама за неговия втори мандат; той спечели поста с 365 гласа от 528, колкото бяха в цялата колегия.)

По традиция следващите президент и вицепрезидент ще встъпят в длъжност на 20 януари 2017 година.
0 2


ГласувайКРЪСТОСАН ОГЪН

За климатичните промени и величието


Доналд Тръмп, президент на САЩ, към американците
Еманюел Макрон, президент на Франция, към американците
22%
гласували: 380
78%

Цялата хронологияХРОНОЛОГИЯ

1 юни 2017 

Доналд Тръмп обяви, че оттегля САЩ от Парижкото споразумение за климата.


Мадрид ще суспендира автономията на Каталуния

Испанското правителство ще задейства процеса за поемане на контрол върху Каталуния. Лидерът на Каталуния обяви, че ще бъде обявена пълна независимост.