Трудният и объркан път към Белия дом

Публикувано: 13:05 | 7 март 2016
Автор: Николай Големанов
Сн.: Архив Дир.бг
Процедурите и правилата на надпреварата към Белия дом объркват дори американците
Наесен САЩ ще изберат своя 45-и президент. А самите избори са 58-и поред. Числата не съвпадат, тъй като доста президенти са заемали поста повече от един мандат. stat
Избори за президент на САЩ има само във високосна година; това е може би най-известната подробност за тях. Гласува се през ноември, не в неговия пръв вторник (както понякога смятат), а в първия вторник след първия понеделник от месеца.

Хелоуин (денят на Вси светии, празнуван до късно вечерта на 31 октомври) е сред причините отдавна да възникне уговорката "след първия понеделник”. Очевидно тя има значение само в години като сегашната, която хем е високосна, хем ноември започва във вторник.

Следователно 8 ноември 2016-а е денят, в който ще бъде избран 45-ият президент.

Избирателната система в САЩ се слави като много сложна и почти неразбираема. Успоредно с юридическите норми в нея значение имат и традиции, които не са едни и същи в отделните щати, нито в партиите.

Най-различни правила

Сложността и разнообразието на правила и процедури не подминават и сегашния период от предизборната борба. Това са т.нар. първични избори (primaries), процесът, в който се определят партийните кандидати за президент. А тъй като в САЩ от около 150 г. реална тежест имат две партии – Демократическата и Републиканската, под светлината на прожекторите протичат само две битки.

Последната дума за номинациите във всяка партия има т. нар. конвенция – американската дума за национална партийна конференция или конгрес. В момента се излъчват делегатите, които ще гласуват на двете конвенции през юли. А техният състав дава известна представа кой претендент какви позиции има в даден щат и момент.

Сегашната надпревара е част от предизборната кампания, но не е регламентирана в конституцията. Тя е по-скоро вътрешна работа на партиите и там е оглаждана десетилетия. Но някои подробности, изисквания и срокове получават и правна сила.

Любопитна е, например, разпоредбата в малкия североизточен щат Ню Хемпшър: първичните избори там да бъдат във втория вторник на март. Но същият закон препоръчва датата да се изтегли, така че да е поне една седмица по-рано от гласуването в който и да било друг щат.

И в тази кампания в Ню Хемпшър бяха първите избори (9 февруари) Именно там Доналд Тръмп спечели първата си реална победа в надпреварата в консервативната Републиканска партия. (По-рано той водеше само според социологическите проучвания и вътрешнопартийните дебати, започнали през септември м.г.)

С цели 35,34% от гласовете милиардерът - новак в политиката, остави втория, губернатора на Охайо Джон Кейсик далеч назад (с 15,81%). При демократите същия ден „революционният демократ” Бърни Сандърс сензационно разби Хилъри Клинтън с 60,4% срещу 38 на сто.

Всъщност „първичната кампания” – както и в други години – започна в щата Айова. Там сенаторът от Тексас Тед Круз би Тръмп с 27,6% на 24,3%, докато Клинтън спечели 49,9%, следвана по петите от Сандърс (49,6%). Това стана на 1 февруари, то обаче не отнемат на Ню Хемпшър неговото първенство „по закон”, тъй като в Айова... не е имало избори. Защо?

Като цяло наричат процеса „първични избори“, но не навсякъде има същински избори с бюлетини. В десетина щата, включително Айова, се практикуват големи „партийно събрание“ (амер. - caucus), със спорове, обсъждания и явно гласуване, даже с просто вдигане на ръка. Събранията биват или публични, или закрити.

Двете системи – избори и събрания, могат да се прилагат и в смесени варианти. Съществуват и доста други особености по щати и партии; различни правила определят дори кой участва в гласуването.

При демократите, например, т. нар. суперделегати за конвенцията не се избират; такива са конгресмените, сенаторите, губернаторите от партията. Делегати по право има и в Републиканската партия, но те са малко и статутът им е различен.

Без изненади не може

В онези два-три щата, където започват „първичните избори”, не се печели реално кой знае какво. Но медийното любопитство към тях е толкова изострено, че се стига до големи изводи и подвеждащи „поличби”. Главно поради този ефект през 1988 г. е въведен т. нар. супервторник - първото в кампанията гласуване в много щати наведнъж. Тази година те са бяха 11, в други години са били и по-малко, и много повече. Този вторник може да е на различни дати; през 2008 г. - 5 февруари, през 2012-та - 6 март, а неотдавна беше на 1 март.

Денят става „супер“, защото с него претендентите се оказват хвърлени „в дълбоката вода“, в трудностите и разходите на национална кампания. За някои той се превръща в трамплин, за други е праг, който им подсказва навреме да се махнат от състезанието.

Разбира се, серията вотове дава материал за относително по-надеждни предвиждания и анализи. Така, при републиканците сега излиза на преден план интригата ще остане ли Тед Круз основен опонент на Тръмп и ще съумее ли да обедини партията против възхода на милиардера популист.

Но изненади все ще има, не ги изключват и категоричните сякаш числа след супервторника и онзиденшната «суперсъбота».

Следват данни на агенция Блумбърг, които показват положението преди 6 март. Освен супервторника те отчитат съботните републикански избори в щатите Канзас, Луизиана, Мейн и Кентъки, както и събранията на демократите в Канзас и Небраска, и изборите им в Луизиана.

Доналд Тръмп си е осигурил към онзи момент общо 378 делегати. Преднината му е голяма, но Тед Круз в събота стопи част от нея – съответно той и Марко Рубио (по съвпадение и двамата от кубински произход) разчитат съответно 295 и 123 гласа за конвенцията. Джон Кейсик има 34 делегати, а Бен Карсън с неговите осем реши най-сетне да се оттегли от надпреварата. За разпределяне остават 1627 републикански делегати, а номинацията се пада на онзи, който в ключовия момент събере 1237.

Аритметически погледнато, Тръмп е застрашен. Политически обаче все още е под въпрос дали «ултрасите» и по-разумните среди в РП могат да намерят общ език, за да го спрат.

В далеч по-комфортно положение изглежда в своята партия Хилъри Клинтън. Преди неделя, 6 март тя имаше зад гърба си 1121 делегати, а за номинацията при демократите й стигат 2383-ма. В нейната бройка влизат и 458 суперделегати (от всички щати), които са й обещали своята подкрепа. При Бърни Сандърс те са 22-ма от общо 479 делегати.

Явно тук рязък обрат е малко вероятен. Щипка неизвестност "поръсват" суперделегатите. Те (както и част от избраните делегати) не са обвързани с вота от първичните избори; 15% от участниците в конвенцията ще могат да гласуват, както сами решат в този ден.

Най-сетне досега първични избори е имало в доста по-малко от половината щати. А доста от предстоящите сблъсъци имат потенциал да променят съотношението на силите. Още повече в много от тях избраните делегати няма да се разпределят пропорционално на гласовете, дадени за претендените. Ще важи принципът «победителят взема всичко».

И тъй, какво предстои

Комплект важни схватки се задават, например, във вторник, 15 март, във Флорида, Илинойс, Северна Каролина, Мисури и Охайо.

На 19 април, също вторник, е ред на североизточния щат Ню Йорк (наглед малък, но с население 20 милиона души). Точно седмица по-късно ще се гласува в 5 щата едновременно.

Последният ден с първични избори в повече от един щат тази година е 7 юни. В този вторник ще гласуват Калифорния, Монтана, Ню Джърси, Ню Мексико и Южна Дакота.

Републиканската конвенция е насрочена за 18 – 21 юли. Тя ще бъде в Кливлънд, щата Охайо.

Конвенцията на Демократическата партия ще бъде от 25 до 28 юли във Филаделфия, Пенсилвания.

След като двамата основни кандидати бъдат известни, започва финалната надпревара към Белия дом. В нея ще участват и още двама-трима души, но те обикновено са по-скоро «за цвят». Свой кандидат, например, ще излъчи т. нар. Либертарианската партия.

Не е изключено да има и независим, каквато заявка вече направи медийният и финансов магнат Майкъл Блумбърг. Но освен милиардер, той е и опитен политик, и сигурно си дава сметка, че в изборите за президент на САЩ независимите кандидати традиционно... нямат никакви изгледи за победа.

На 26 септември започват големите дебати между кандидатите за президент, а на 4 октомври се сблъскват подбраните за техни вицепрезиденти.

Големи президентски дебати са насрочени и за 9 и 19 октомври. В американската политическа практика тези последни спорове често имат много силно, ако не и решаващо влияние върху крайния резултат. На 24 октомври започва т. нар. ранно гласуване (до 4 ноември), включително по пощата (последен срок за пускане на писмото е 28 октомври).

Самите избори са на 8 ноември. Обикновено победителят става известен същата вечер, по предварителни данни.

Но и с този момент не всичко е приключено, тъй като изборите за президент на САЩ са непреки. Във важния вторник американците избират - според своите предпочитания - членове на Избирателната колегия, чиито брой е определен за всеки щат долу-горе пропорционално на неговото население.

Тези «свръхизбиратели» ще пуснат гласовете си на 19 декември, а официалният окончателен резултат от избора ще бъде провъгласен на 5 януари 2017 г. (Така на 8 януари 2009 г. Конгресът утвърди победата на Барак Обама за неговия втори мандат; той спечели поста с 365 гласа от 528, колкото бяха в цялата колегия.)

По традиция следващите президент и вицепрезидент ще встъпят в длъжност на 20 януари 2017 година.
0 2


ГласувайКРЪСТОСАН ОГЪН

За избора на Томас Перес за лидер на Демократическата партия


Доналд Тръмп
президент на САЩ
Томас Перес
лидер на Демократическата партия
76%
гласували: 192
24%

Цялата хронологияХРОНОЛОГИЯ

28 февруари

Доналд Тръмп направи първото си обръщение към двете камари на Конгреса.


Граматиката, Путин и морето

Науката е сила, но и политиката не се дава. И дори най-явната историческа истина няма шанс, щом насреща й поемат геостратегически интереси и страсти.