За тази тревожна тенденция алармира Националната асоциация за приемна грижа, предаде БГНЕС.

Статистиката показва, че повече от 2000 бебета и деца до 3 години са настанени през 2010 г. в социалните домове, 900 от тях са новородени. За тях единствената алтернатива трябва да е приемната грижа, а не живота в дом, заявиха приемните родители, които стоят в основата на Националната асоциация за приемна грижа.

Да няма разделение между доброволни и професионални приемни родители, поискаха членовете на асоциацията. Приемните родители предлагат парите да следват детето. В момента за едно дете в дом държавата дава близо 7 000 лева на година, а за детето в приемно семейство на година се дават максимум 3000 лева. "В парите за издръжка на детето не се включват средства за дрехи, учебници, както и за много важни за неговата социализация разходи", заяви Мария Благоева, приемен родител от столицата. За да се реши въпросът временно, преди генералната промяна на националното законодателство, от асоциацията предлагат помощта за издръжка на дете да се обвърже със сигурен икономически показател, който всяка година отчита инфлацията и линията на бедността.

Идеята на членовете на асоциацията е цялата сума, която се дава за малчуган в социален дом, да се предоставя на приемните родители по определени правила, така че приемните родители да не са пред дилемата дали да работят като детегледачи или да са доброволни приемници. "В момента пред много кандидати да се грижат за чуждо дете стои дилемата дали да напуснат основната си работа, където получават по-добри доходи, за да се грижат за дете в риск. Раздвоението се дължи на факта, че социалните служби изискват ако си професионален приемен родител, да си на основен трудов договор с тях", коментира Силвия Солидова, приемен родител от Пловдив.

Наблюденията на Националната асоциация за приемна грижа показват, че все повече приемни родители у нас са хора, които са с ниско образование, нямат дългосрочни професионални ангажименти, както и са основно безработни. Тенденцията да има приемни родители се забелязва основно в региони на страната, в които безработицата е висока и грижата за чужди деца е основен поминък.

"Ние се притесняваме от факта, че хора с позиции и висок социален статус трудно биха станали приемни родители, защото приемната грижа не е атрактивна, съпроводена е с много пречки, а и вероятността да не ти настанят дете е много голяма", допълни Ивайло Симеонов, който се грижи за пет годишно момиче от ромски произход в София. Друга притеснителна тенденция, която отчитат от обединението на приемните родители, е свързана с това, че в цялата страна има одобрени българи за приемни родители, в чийто домове и семейства, обаче, не се настаняват деца. "Ние получихме повече от 50 сигнала на нашите телефони от всички региони", заяви председателят на асоциацията Венета Дилова. Приемният родител Ивайло Симеонов от София допълни, че това вреди основно на децата, защото всеки ден, в който приемният родител чака дете, то живее в социален дом, който го уврежда физически, емоционално и психически. Това, че в дома ти не се настаняват малчуган повече от година, несъмнено се отразява на мотивацията ти да приемеш чуждо дете и да се грижиш за него като свое, допълни Силвия Солидова от Пловдив.

Приемните родители искат да се прецизира процедурата за осиновяване на настанените при тях деца, когато има възможност за това. В момента Семейният кодекс позволява приемния родител да осинови с предимство настанено при него дете в риск. Родителите, обаче, виждат сериозна клопка в това – процедурата не се променя и въпреки, че детето е настанено в приемното семейство, приемниците трябва да преминат отново през целия процес на осиновяването, за да поемат трайно грижите за малчугана.