От събота, 15 ноември, започват Коледни пости, които завършват на Бъдни вечер.
До 25 декември християните се въздържат от блажна храна и се хранят само с растителна. Не трябва да се ядат месо, мляко, сирене, яйца, кашкавал. Олио и вино може да се употребява без сряда и петък. На Никулден - 6 декември, се разрешава риба и вино.
Венчавките са забранени от днес до Въведение Богородично /21 ноември/ и от Игнажден /20 декември/ до Богоявление, Йордановден /6 януари/.
Тази вечер за последен път християните вкусват месо и млечни произведения, за да се отдадат през следващите дни на пост, по-усилена молитва и подготовка за посрещането на Христовото Рождество.
Най-строгите пости включват и въздържание от секс, алкохол, цигари, шоколад.
Оказва се, че постите са се появили скоро след като хората започнали да похапват блажно. В човешката история постът съществува още от дълбока древност. Той се среща при евреи, гърци и римляни. Като вярвали, че след пост ще омилостивят боговете, те постели в спомен на някое тъжно събитие от религиозен характер или при скръбни случаи.
Повярвалите в Христа започнали да постят още от времето на апостолите. Първите християни постили твърде често и продължително, за да се подготвят по-добре за богоугодни подвизи. В първите векове всеки християнин постел не в определено време, а колкото искал и когато желаел. Общо взето така се получава и днес.
За непостилите никога досега ограниченията може да се сторят малко мазохистични, а постът – малък подвиг.