Европейски експерти по сигурността предупредиха за нарастващ риск от непреднамерен военен сблъсък Русия – Европа.

Миналото лято САЩ разположиха батарея с противовъздушни ракети с голям обсег "Пейтриът" в Литва като „твърд ангажимент към сигурността на страната и готовността им да изпратят стратегически ресурси в региона".

„Пейтриът“ ще разположат още Полша и Румъния.

Въоръжение и жива сила в Източна Европа разполагат САЩ и други страни партньори в НАТО заради "засилената военна активност на Русия".

Русия на свой ред изгражда "Щит за Калининград", като вече разположи в анклава Калининград (граничещ с Полша, Литва и Балтийско море) ракети, способни да носят ядрени заряди. Новата система се състои от двойка ракети с насочване и обсег до 500 км.

И преди Русия е разполагала в анклава ракети, но временно, докато сега обяви, че го прави за постоянно. Москва се оправда, че може да разполага оръжия на своя територия, каквито и когато намери за добре.

Освен ракети там ще се дислоцират модернизирани изтребители Су-27СМ и Су-27СМ3, а впоследствие и най-нови свръхманеврени Су-35, като според експерти така руските въздушни сили ще контролират ефикасно въздушното пространство над цяла Западна Балтика.

Русия разполага ракетите "в отговор на разгръщането на натовски и американски сили в балтийския регион".
"Разполагането на чуждестранна инфраструктура автоматично попада в списъка на мишените за приоритетно унищожение", заяви председателят на комисията по отбрана към Държавната дума Владимир Шаманов.

Руските експерти описват разположените в района ракети така: Непредсказуемата траектория и невидимостта за радарите, гарантирана от стелт технология, правят "Искандерите" на практика неуязвими за американските прехващачи "Пейтриът".

Тези ракети са заплаха не само за Литва, но и за половината страни в Европа, каза литовската президентка Далия Грибаускайте. Преди година Литва взе решение да издигне защитна стена по границата с Калининградската област, като замени контролната ивица, широка 13 метра.

От двете страни „на ръба“ се провеждат бойни учения, бройката на които е трудно уловима. В натовски учения влизат западни и източни партньори в алианса, както и страни около Русия, като Молдова, Грузия, Украйна.

Северна Европа – Русия

Веднага след потвърждението, че Москва разполага Искандери в Калининград Финландия обяви, че ще купи от САЩ 200 нападателни и отбранителни ракети. Финландия не е член на НАТО, но има най-дългата европейска граница с Русия – 1340 км, и за първи път купува подобно въоръжение: ракетите на стойност над 700 милиона долара са земя-вода "Харпун", които ще могат да се разположат на кораби или за противоракетна отбрана на брега. Ще бъдат купени и ракети "Сий Спароу", предназначени за бойните кораби от ново поколение, които Финландия ще придобие през 2020 г.

Швеция също засили военното си сътрудничество със САЩ, а от миналата година върна редовната военна служба, която отмени през 2010 г.

В двете северни държави се водят дебати за евентуално членство в НАТО. Но получиха предупреждение от Русия. "Струва ми се, че само болен човек може да си представи, че Русия внезапно ще поиска да напада Швеция. Освен това, от гледна точка на повишаването на отбранителната способност на Швеция, евентуалното членство в НАТО не дава нищо - кръгла нула“, каза руският президент Владимир Путин миналото лято. Ако това се случи, ние ще сметнем, че и откъм Швеция към нас се приближава инфраструктурата на военния блок и ще ни се наложи да мислим как да реагираме на тази допълнителна заплаха, предупреди Путин.

Гърция – Турция

Мнозина анализатори се питат какво ще направи турският президент Реджеп Ердоган, ако види, че откритият от него фронт с кюрдите в Сирия, не носи лесна или бърза победа. Никак не е невъзможно Ердоган да се опита да открие втори такъв фронт в района на Егейско море или в Източното Средиземноморие. За това писа вчера гръцкият в. „Катимерини“, като се позова на гръцки високопоставени представители.

"Ключът" бил в избягването на една безконтролна ескалация като следствие от някакъв инцидент или някакво въвличане в конфликт. Днес се разбра, че кораб на турската брегова охрана е ударил гръцка патрулна лодка, закотвена край островчетата Имия/Кардак.

Атина е начертала своите червени линии, пише още гръцкото издание. Основната от тях предвижда, че ако един турски войник стъпи на някое скалисто островче или остров, отговорът ще е незабавен.

В същото време двете страни си играят на "котка и мишка" около „двете спорни безлюдни островни скали“ Имия/Кардак и в акваторията на цялото Егейско море.

Турция – Кипър

В понеделник Анкара разположи шест бойни кораба в района на икономическата зона на Кипър. Така те попречиха на италиански сондажен кораб да се придвижи към кипърско газово находище.

Турското външно министерство изтъкна като аргумент, че сондажите не отразяват правата и на кипърските турци върху природните ресурси край острова. "Съветваме чуждестранните компании, които извършват дейности край Кипър, разчитайки на гръцката страна, да не стават инструмент за работи, които превишават правомощията им", каза турският президент Реджеп Ердоган.

Кипър изтъкна, че това се случва за първи път, откакто и Турция е започнала сондажи в района.

Гърция разкритикува Турция, че поведението й не е на страна, кандидатка за членство на ЕС. Европейската комисия на свой ред напомни на Анкара , че „трябва да се придържа недвусмислено към добросъседските отношения и да избягва всякакъв вид източници на напрежение, заплахи или действия, насочени срещу страни членки". ЕС държи да се уважава суверенитета на страните членки в териториалните им води и въздушното им пространство.

Европа затяга отбраната си

Вече втора година се работи за "Европейски съюз в областта на отбраната", така че да реагира срещу реални заплахи. В края на 2016 г. Европарламентът настоя за създаване на "многонационални сили в рамките на Постоянното структурирано сътрудничество, като тези сили трябва да бъдат на разположение в рамките на общата политика за сигурност и отбрана".

Оперативен щаб на ЕС пък ще планира и командва операции по управление на кризисни ситуации. Структурираното сътрудничество във военната област ще се развива успоредно с мисиите на НАТО.

Замисълът е ЕС да действа самостоятелно в случаите, в които НАТО не желае да поеме инициативата.

Каквото и да прави ЕС обаче, европейската сигурност зависи и ще продължи да зависи от НАТО, още повече при силно увеличения военен бюджет на САЩ.